СОСЗР ви приветства с посещението ви в най-новото издание за национална сигурност, отбрана и въоръжени сили

Днес празнува полковник Никола Костадинов - един от първите ни военни парашутисти

27 Април 2012г.
Днес празнува полковник Никола Костадинов - един от първите ни военни парашутисти

Бачо Кольо, както го наричат многобройните му приятели, днес – 27.04.2012 г., навършва 90 години. Той е един от първите български военни парашутисти. През войната поручик Костадинов е адютант и началник на щаба на парашутната дружина.

Полковник от запаса Никола Костадинов е кавалер на орден „За храброст”, почетен гражданин на София, носител на почетния знак „За принос към Министерството на отбраната”, дългогодишен председател, а сега почетен председател на Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите, член на ръководството на Съюза на ветераните от войните. Той е с изключително големи заслуги за запазване живо делото на военните ни парашутисти.

Във връзка с неговата 90-годишнина, която съвпада с отбелязването на 120-годишнина от рождението на генерал Владимир Стойчев – командир на армията ни през Втората световна война, бе и нашето интервю с полковник Костадинов, което е публикувано в последния брой на в. „Българско войнство”

***

Моите срещи с генерал Владимир Стойчев

 

-         Г-н полковник, кога беше първата Ви среща с генерал Владимир Стойчев?

-         Никога няма да забравя първата ми среща с този легендарен българин и военоначалник. Както и всички останали, разбира се. Беше 11 октомври 1944 г. на парада в Кюстендил. За първия ни бой генерал Стойчев ни изпрати с думите: „Парашутисти, синове мой, вие ще бъдете челика на моята стоманена армия!” След седмица – на 18 октомври, бе нашето бойно кръщение. Привечер двамата с генерал Бирюзов кацнаха със самолет „Щорх” при нас на самото блойно поле. Командирът на дружината капитан Любомир Ноев рапортува: „Г-н генерал, парашутната дружина изпълни възложената й бойна задача, но с цената на много жертви. Загинаха ми момчетата.” Генерал Стойчев му отговори: „Война е Ноев, без жертви не може”.

-         От историята знаем, че лично генерал Стойчев Ви е наградил на бойното поле.

-         Не само мен. На 26 октомври 1944 г. се срещнахме отново с генерала. Този път командирът на Първа армия дойде на Страцин, за да поздрави и награди парашутистите, както и да ги повиши в по-горен чин. Капитан Ноев стана майор, а всички войници и подофицери получиха по-горно звание. Всички офицери бяхме наградени с офицерски орден „За храброст”, а подофицерите и войниците – с войнишки орден „За храброст”. Това бе първият случай в нашата войска, когато за проявен масов героизъм, цялата част бе наградена.

-         С какво най-вече запомнихте тази среща?

-         След като ни награди, генерал Стойчев се обърна към нас с призив да се върнем в София. Той смяташе, че сме изпълнили достойно бойната си задача. Тогава обаче всички в един глас отговорихме „Ще се бием до победа!” Нарушавайки реда, грабнахме на ръце генерала и го понесохме с викове „Ура!”. Парашутистите удържаха на думата си. Във втората фаза на войната продължиха 82 войници и 3 офицери начело с майор Любомир Ноев. В Унгария те изпълняваха специални разузнавателни задачи. За съжаление там загина командирът Ноев, произведен за бойно отличие в звание подполковник. Неговото тяло и на командира на взвод подпоручик Иван Димитров  бяха погребани в Алеята на парашутистите в Централните софийски гробища. Нашата родина оказа честта на всички 59 загинали парашутисти дабъдат погребани в София.

-         След победата?

-         Генерал Стойчев остана верен приятел на парашутистите до края на живота си. 21 парашутисти вървяха след катафалката с тленните му останки по време на неговото погребение. Честта да бъдем първи в огромната скърбяща колона ни бе оказана от тогавашния военен министър армейски генерал Добри Джуров. Още на първия 18 октомври след войната, т.е. през 1945 г., генерал Стойчев дойде на панахидата на загиналите парашутисти в Централните софийски гробища. Тогава той каза, че е разчитал на нашата дружина, като на цяла дивизия. И по-късно е казвал това. Негови са думите, че в атаките парашутистите са гледали смъртта с усмивка на уста. И като председател на БОК генерал Стойчев не пропускаше празник на парашутистите пред паметната плоча на площад „Народно събрание”. Участието му правеше празника още по-истински.

-         Как си обяснявате, откъде идва тази любов на генерал Стойчев към парашутистите. Все пак той е командвал цялата армия, а вие сте били само една част от 429 души?

-         Командирът на дружината, произведен посмъртно в полковник и генерал Стойчев се знаят още от преди войната, както от военното училище, така и като състезатели по конен спорт. Полковник Ноев, разбира се, не е бил от класата на генерал Стойчев. Освен това те имат и общи идейни убеждения като членове на „Звено”. Очевидно това са някои от основанията генерал Стойчев да разчита толкова много на Любомир Ноев. За това и го взема, макар и с по-малък личен състав, в Унгария.

-         Бихте ли раказали за някои лични срещи с генерал Стойчев в по-ново време?

-         През лятото на 1971 г. бях на почивка във Варна, във военно-почивния дом „Дружба”. Бяхме заедно с друг парашутист от фронта фелдфебел-школник Неделчо Неделчев. Разбрахме, че и генерал Стайчев е там. Решихме да го поканим на вечеря. Застанахме под балкона на стаята му и започнахме да го викаме. Съпругата му ни видя, влезе вътре и чухме да казва: Влади, твоите парашутисти те викат”. Той излезе, попита ни как сме и прие нашето предложение. Отидохме веднага с Неделчо в ресторанта и поръчахме менюто. Голяма беше изненадата ни, когато вечерта нищо от нашата поръчка не се случи. Генералът се беше погрижил. Накрая поисках сметката. Той я взе от ръцете ми и каза „Костадинов, ти не знаеш член 13 от Правилника за вътрешния ред, че когато си с по-старши той плаща. Така дадохме вечеря на нашия любим командир.

-         Има приказки, че парашутистите са били едва ли не изпратени на заколение в най-опасните боеве по време на войната, защото са се подготвяли във фашистка Германия?

-         Вярно е, че се говори така. Ние обаче заминахме на война доброволно. Заявихме това на един митинг на Отечествения фронт във Враждебна. Там бяха Цола Драгойчева и генерал Фердинанд Козовски. Едва след нашето желание излезе заповедта на министъра на войната Дамян Велчев за заминаването ни на фронта. Знаете, че и до днес в списъка на героите, който се чете на тържествени зари-проверки са имената на парашутистите майор Любомир Ноев и ефрейтор Никола Паскалев.  Голяма е заслугата на генерал Стойчев за увековечаване паметта на загиналите герои от нашата дружина.

-         Имали ли сте срещи с генерал Стойчев, когато вече беше председател на БОК и член на МОК?

-         Да, ще спомена една от тях. Отивам да му дам поканата за честването на 18 октомври – Деня на парашутистите. Беше 1982 г. Секретарят му поручик от запаса Христомир Георгиев ме помоли да почакам, защото генералът имал разговор. Оказа се, че при него е бил секретарят на ЦК на БКП Георги Йорданов. По-късно разбрахме за какво са говорили. Георги Йорданов му съобщил решението за смяната на ръководството на БОК, за което генералът трябва да свика пленум на комитета. Като възпитан и дисциплиниран воин генерал Стойчев организира всичко както трябва. Даде думата на Георги Йорданов, който съобщи, че за председател на БОК е предложен Иван Славков.

-         Посещавали ли сте го в неговия дом?

-         По традиция Съюзът на ветераните парашутисти от войната винаги поздравяваше генерал Стойчев на Деня на победата – 9 май. Във връзка с 30-годишнината отидохме в дома му заедно с Гюро Николов – военноинвалид и секретар на комитета, и моята съпруга Маргарита, която по това време работеше във Военно-историческия музей. Посрещна ни секретарят му Христомир Георгиев. Както винаги генералът беше много гостоприемен. Запита ни как са парашутистите. Вдигна наздравица за победата. Осмелих се да го попитам защо на този ден не е с българската делегация в Москва. Както винаги, генералът прояви скромност и учтивост, не изрази недоволство от постъпката на военното министерство и каза, че не се чувствал добре. Секретарят му обаче не премълча и каза, че не е бил поканен. По-късно се разбра, че при пристигането на делегацията ни в Москва съветските домакини попитали къде е генерал Стойчев. Веднага изпратили телеграма и му съобщили, че му осигуряват самолет, за да дойде за тържествата. С присъщата си скромност и за да не засегне нашето военно министерство, генерал Стойчев благодарил за поканата и със същите мотиви отказал да замине за Москва. Такъв беше нашият генерал!    

***

Поздравление до юбиляра от ръководствата на Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите и на Съюза на парашутистите в България

„Един от първите български военни парашутисти, завършили през 1943 г. Парашутната школа в гр. Брауншвайг, Германия, навърши 90. Роденият на 27 април 1922 г. в с. Казичене, Софийско въздухоплавател Никола Василев Костадинов завършва и ШЗО на Въздушните на Н.В. войски в Казанлък и е произведен в чин офицерски кандидат.

През заключителния етап на Втората световна война подпоручикът Костадинов е адютант и началник на щаба на Парашутната дружина. Участва в кръвопролитните боеве срещу елитните части на Вермахта при Стражин, Страцин и Куманово, където е тежко ранен с два куршума в лявата ръка и принуден временно да напусне армията като военноинвалид. Бивш председател, а сега почетен председател на Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите. Кавалер е на военния орден „За храброст” и на множество други военни отличия. Полковникът Костадинов има и втора военна специалност – след войната завършва и танково училище.

Днес полковник Никола Костадинов е живата връзка между поколенията български военни парашутисти-командоси. Познат е в армейските среди като Бачо Кольо, ветеранът, който и днес младите парашутисти търсят, защото знаят, че от него много още може да се научи. Удостоен е с със званието почетен гражданин на София. 

Честит 90-годишен юбилей Бачо Кольо! Пожелаваме ти сибирско здраве и родопско дълголетие!” 

Сподели
В момента разглеждате олекотената мобилна версия на уебсайта. Към пълната версия.
Уебсайт в Alle.bg