СОСЗР ви приветства с посещението ви в най-новото издание за национална сигурност, отбрана и въоръжени сили

СОСЗР

Декларация на ръководството на ЦС на СОСЗР във връзка с необходимостта от увеличаване на възнагражденията на военнослужещите

До президента на Р. България Росен Плевнелиев

До председателя на Народното събрание Цецка Цачева

До министър-председателя Бойко Борисов

Копие до министъра на отбраната Аню Ангелов

 

Декларация на ръководството на ЦС на СОСЗР

 

във връзка с необходимостта от увеличаване на възнагражденията на военнослужещите

 

Ръководството на ЦС на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва (СОСЗР) изразява своето категорично становище, относно необходимостта от увеличаване на заплащането на военнослужещите. Във връзка с това подкрепяме намеренията на Министерството на отбраната изразени от министъра на отбраната Аню Ангелов, началника на отбраната генерал Симеон Симеонов и заместник-министъра на отбраната Валентин Радев, за повишаване на възнагражденията на офицерите, сержантите и войниците от 1 януари 2013 г.

Като хора, които са отдали целия си съзнателен живот на изграждането на Българската армия и на защитата на Родината, сме твърдо убедени, че достойното заплащане на труда е от важно значение за мотивацията на военнослужещите. Особено днес, когато наборната армия остана в годините назад, а професионализмът има своята висока цена.

Известно е, че повече от три години военните заплати не са променяни. В същото време бяха увеличени възнагражданията на държавните служители. Във всички министерства и ведомства се получава допълнително материално осигуряване, а в армията – не. Тази ситуация не може да не влияе негативно на самочувствието на военнослужещите, което впрочем се забелязва и без социологически проучвания.  

През 2012 и 2013 г. е най-съществената част от военната реформа, която провежда правителството на ГЕРБ. Налага се няколко хиляди военнослужещи да понесат тежестите на промените, променяйки мястото си на служба, търсейки нови домове, работа на членовете на семействата си, детски градини и училища за децата си. Убедени сме, че тези, които, въпреки всичко, останат да служат на Родината, засужават по-високо заплащане.

Като член на Международната конфедерация на офицерите от резерва в НАТО – СИОР, и бъдещ нейн президент, СОСЗР вижда, че в годините напред Въоръжените сили ще разчитат изключително много на своя резерв, както за мисии в страната, така и за операции далеч от нашите граници. Набирането на кандидати за доброволния резерв тепърва започва. Смятаме, че не бива да се подценява материалният стимул  в този процес. Службата на резервиста също трябва да бъде оценена и заплатена по достойнство. 

Обръщаме се към министър-председателя Бойко Борисов и цялото правителство с призив при подготовката и обсъждането на държавния бюджет за 2013 г. да се предвидят необходимите средства за увеличаване на възнагражденията на военнослужещите от 1 януари 2013 г. И то увеличение, което отговаря на тежкия и рисков труд на офицерите, сержантите и войниците от Въоръжените ни сили. Надяваме се, че народните представители ще подкрепят едно такова решение на Министерския съвет. Уверени сме, че сме на едни и същи позиции с президента и върховен главнокомандващ Въоръжените сили Росен Плевнелиев. Уверяваме Ви, че с тази декларация ставаме изразител и на желанието на българските военнослужещи, които честно и достойно изпълняват своя дълг.

СОСЗР продължава да стои твърдо на позициите на национална военно-родолюбива организация, чиято главна цел е да подпомага укрепването на националната ни сигурност. Част от усилията ни в тази насока е и тази декларация. Ще оценим решенията на Народното събрание и Министерския съвет като национално отговорни, ако призивът ни срещне тяхната подкрепа.

Председател на ЦС на СОСЗР

Генерал-лейтенант от резерва

Стоян Топалов 

20.08.2012 г.                                                                

Нова книга за времето, когато България имаше силна армия

Otbrana.alle.bg

Запасни офицери, граждани и журналисти изпълниха зрителната зала на Военен клуб Ямбол, където бе представена новата книга на подполковник от запаса Любомир Лазаров – „Офицерът”. Срещата откри началникът на Военния клуб полковник от резерва  Красимир Вълев. Тук бяха членовете на СБП Тенко Тенев (председател на Дружеството на писателите в Ямбол) и Илко Капелев; председателят на ЛК „Хр. Ботев” към ВК – Ямбол Радко Стоянов – член на общинската организация на СОСЗР, Лазар Новаков – секретар на Областната организация на СОСЗР и много други

Книгата беше представена от поета Илко Капелев, който акцентува върху публицистично-есеистичните части на повествованието. Бе проследена основната линия в композицията на „Офицерът”, която касае отговорността пред отечеството на българския офицер и физическо-психологическата закалка на войниците, техните умения.

Авторът посочи целта, която си е поставил при написването на книгата, а именно да защити честта на офицерите и войниците от онова време, която някои днес се опитват да обругаят и пренебрегнат. Според автора трябва да бъде възстановена наборната служба.

Изказаха се много колеги и приятели на подполковник от запаса  Любомир Лазаров, който бе любезен да даде автографи на своите почитатели. Полковник от резерва Красимир Вълев в качеството си на председател на Обл.С на СОСЗР – Ямбол, прочете поздравителен адрес от името на запасното войнство, в който се посочва, че запасните офицери и сержанти високо ценят добродетелите и професионализма на автора, както и неговите безспорни заслуги за военно-патриотичното възпитание на младите ямболци.  

Илко Капелев, поет и журналист: „Държа в ръцете си едно свидетелство за най-мощната и модерна армия на България от Освобождението насам – Българската армия в периода между 50-е и 80-е години на миналия век. Това свидетелство е книгата “Офицерът” на подполковник Любомир Лазаров.

Прочетох книгата с повишен интерес, тъй като на много места съзрях себе си отпреди 35 години в онази ограничена територия, наречена “казарма”, където юношата става мъж, където несгодите по време на занятия са много повече от романтичните моменти и не се забравят никога. Където войници и офицери понасят еднакво трудностите. Където войниците разчитат на отговорността на офицерите, а офицерите разчитат на своите умения, придобити във военните училища или на полигоните, както и на физическо-психологическата издръжливост на войниците.

Няма да скрия, че пристъпих към прочита на книгата малко резервирано, с известна доза песимизъм. Мислех, че като в книгите на доста офицери, решили да увековечят своя воински път, ще се натъкна на скучни спомени или книжни академични клишета, които обикновено четат единствено някои техни колеги. Нищо подобно, в 100-те страници на книгата на подп. Лазаров се случват много неща: има движение, непредсказуеми действия, неочаквани обрати, романтични повеи, успешни изходи от неразрешими на пръв поглед ситуации, има мъжество и вяра… Книгата е написана сякаш на един дъх, без да даде възможност на читателя да изпадне в отегчение или, което е по-страшно, направо да я зареже още в началото или по средата.

Най-отличителното качество на тази книга е, че фактите в нея са достоверни, всичко е вярно, няма ги така наречените “художествени измислици”, които, поднесени нескопосано и непрофесионално в една белетристична книга, могат да накърнят качеството на повествованието и чистите може би замисли на автора. Между впрочем точно чувство за красива и премерена художественост не липсва на подп. Любомир Лазаров. Той рисува сияйните заснежени върхове на планината с окото на поет: “Пред нас, казва някъде авторът, се изправи голо било и една грамадна топка, хвърлена сякаш от гигантска сила. Слънцето огря топката – връх “Българка”. От нея се излъчваше ослепителна светлина, сякаш някой бе я посипал с брилянти и изумруди, които правеха невъзможно продължителното й съзерцаване…” На друго място, докато военната колона се движи във вековна гора през нощната планина, авторът вижда дърветата от двете страни на пътя като “строен почетен караул” А клоните на дърветата така са се сплели, че образуват над колоната “своеобразен тунел” и “сякаш ни поздравяваха за нашата смелост и дързост…”

Подп. Лазаров не хиперболизира, но и не умаловажава, а – напротив, коректно посочва истинските изпитания, на които са подложени бойците и техните командири, тяхната воля, физическите и психическите им възможности.Дълбоки снегове правят невъзможно движението на колоната без почистване. Снегът, подчертава авторът, отгоре е замръзнал, а отдолу е пухкав… На места колите буксуват и се движат едва със сантиметри напред… Ето как описва офицерът един критичен момент: “Не зная кой донесе едно дебело колкото човешка ръка въже. То бе набързо закачено на куката от бронята на първата кола. Над 100 войници и офицери, с пребледнели лица и хлътнали очи от безсънието и умората, изтеглихме колата…”

С вещина и огромна доза родолюбие, подобаващи на един български офицер, подп. Любомир Лазаров предава с изумителна точност във времето отделните събития, дава представа и на онези, които не са служили, за развитието на процесите при формирането на характер у младите мъже. Това, казва той, е възможно само в армията, защото всички са поставени при еднакви условия и отговорности, което в цивилния живот просто не съществува.

Понякога подробностите са сякаш незабележими и незначителни, а всъщност са изключително значими, защото дават представа за условията, при които се развиват и обучават бойците, а това свидетелства за тънката наблюдателност на автора на книгата: “Към 14,00 часа разчетите изпълниха командата “Отбой” и потеглиха към нова огнева позиция… Маршрутът бе по коларския път към котата с готовност на огъня в 17,00 часа… Времето бе студено и присъщо за месец февруари. В града нямаше сняг, но на полигона имаше около 10 см снежна покривка. През целия ден бе мрачно и от време на време прехвърчаше сняг.”

Така, почти есеистично, описва момента подп. Лазаров, когато трябва да се преодолее един много стръмен участък с остри завои по път, “където е възможно да се движи само магарешка каручка…” Независимо обаче от сложния терен, машините бавно и уверено се движат към новата огнева позиция.

Добросъвестно и със съответните изводи подп. Любомир Лазаров дава представа за Българската армия през онова време. Във всеки ред на неговото повествование се чувства отговорността на българския офицер, оценката на автора за казармата като школа за възпитание и място за възмъжаване на наборниците.

Със смелостта на български офицер и чувството му за свещен дълг пред отечеството подп. Лазаров заклеймява днешните опити да се отрече тотално всичко направено и постигнато при социализма. Огромна е болката му, че понякога се говори с презрение за Българската народна армия, отричат се успехите на бойци и командири през онова време. Авторът категорично заклеймява съсипването на армията, нейното редуциране до състав много по-нищожен от този, наложен от унизителния за България Ньойски дотговор през 1919 година. Оценява като непоправима грешка отмяната на наборната служба.

Дава ясно да се разбере, че по времето, когато България е била в рамките на Варшавския договор и е била верен съюзник на Съветския съюз, е имала мощна, модерна, многочислена и респектираща армия, готова да се противопостави на всеки отявлен агресор. А днешните “съюзници” на България фактически са бастисали нейната армия и това няма как да се скрие. Няма как да се скрие, че български политици безцеремонно и методично са работили за унищожаването на армията, слугувайки на чужди интереси. Същевременно армейските ни кадри масово бягат в чужбина със семействата си. А които нямат тази възможност, напомня авторът, стават пазачи… Той не спестява и фактът, че някои политици днес яростно хулят Русия и венцехвалят други велики сили, които не са дали и една жертва за България.

Подп. Лазаров не крие своята признателност към нашите славянски братя – руснаците. “Руският народ, казва той, не е измислен брат от поети и русофили. Руснаците ни са братя по кръв, изповядващи една вяра, ползващи една азбука, говорещи един език.”

Трябва да се посочи високопатриотичната цел на автора при написването на тази книга, а именно да защити честта на хилядите командири и бойци, служили вярно, почтено и отговорно на бългаското общество. Ако това е била целта на подп. Лазаров, а тя е, трябва да отбележим, че тази задача е решена успешно. За което той заслужава адмирациите на всички ония, които болеят и милеят за съдбините на армията и сигурността на отечеството.

…Лично моя милост, като човек изпитал несгодите и романтиката на войнишкия живот, само допреди години се вълнуваше всяка сутрин от звуците на войнишката тръба, която разбуждаше нашия красив тракийски град с над 1700-годишна история. Следваше химна на Република България, след което отекваха от мъжките гърди на младите момчета войнишки маршове. Преди 10-15 години казармата постепенно се превърна в колективен орган със затихващи функции. Редовната войнишка служба от 2 години стана на 1, после на 9 месеца, а накрая – на 6 или на 3 месеца, вече не помня. Наборната служба беше закрита преди няколко години, за да бъде заменена с професионална. Но какво значи професионална армия, която се състои всичко на всичко от около 20 хил. души оперативен състав…

Днес казармите, в които допреди 15 години свиреше тръба и химнът на Република България, модерните казарми, по огромните и светещи като стъкло плацове на които маршируваха войниците, запустяха. Нещо повече, те се срутват със страшна сила пред погледа ни. Покривите хлътват, керемидите падат, мазилката се лющи… Това ли са казармите, в които допреди 5 години нашите синове се обучаваха да защитават България? Всичко това е много тъжно, но е факт. Порталите на казармите, от които на занятие излизаха с тежък грохот танкове и бетеери, сега са засукани с ръждясали синджири и огромни като слънчогледови пити катинари. Кичестите дървета, много от които са на доста солидна възраст, са пречупени, дворовете са буренясали. В самите грохнали сгради, в които само преди десетина година живееха войници, сега живеят бухали и плъхове. В казармите се каляваше духът на войника, юношата ставаше мъж. Къде са сега българските войници, къде са българските мъже! Няма ги в казармата. Правят шоколад в Англия, гледат пилета в Кипър, грижат се за старците в Гърция, или бъркат киреч в Израел. Няма ги.

…А казармите пустеят…  Пустеят българските казарми. И до днес никой още не е поел отговорност за разгрома на Българската армия.

Ето на тези и много още други въпроси се опитва да даде в книгата си “Офицерът” отговори подп. Любомир Лазаров. И той ги дава. Според мен, напълно успешно. Колкото и това да не се нрави някому.

На добър час на новата книга на подп. Лазаров! 

Запасните от Карлово посетиха паметни места от Балканската война

СОСЗР

Майор от резерва Стефан Груев,

председател на дружество „Д.Бояджиев”-СОСЗР-Карлово

и секретар на общинска организация „В.Левски”-СОСЗР-Карлово

 

Какъв ли ще да е бил този неистов жертвоготовен дух на дедите ни отпреди 100 години, как силно и истински са обичали те Майка България, колко усилия са вложили, колко несгоди и тегоби са преодолели за да надделеят над противника и да завоюват онези бляскави победи от Балканските войни 1912-1913 год., с които ние днес сме толкова горди.

 

Това си мислеше всеки един от членовете от дружество „Д. Бояджиев” и от общинската организация на СОСЗР в Карлово, участващи в автопохода по стъпките на 28-ми пех.Стремски полк и 21-ви пех.Средногорски полк през Балканските войни. Споделяха го и на глас с колегата до себе си , а рейса ни отнасяше към Хасково, откъдето карловския 28-ми Стремски полк от състава на Хасковския отряд под командването на полк.Васил Делов започва похода си за освобождението на гр.Кърджали. Отклоняваме се от основното шосе за Кърджали и поемаме по стръмния, лъкатушещ път в силно пресечената и частично гориста местност към селата Зорница и Бели пласт. И тогава всички разбираме и осъзнаваме, че патоса и завладяващия разказ за бойния път на Стремци, който ни поднася пътуващия с нас член на Областния съвет на СОСЗР-Пловдив подп./р/ Петър Ненков не е плод само на емоционалната му натура и на здравия му патриотизъм. Това е и резултат на всестранното и дълбоко осмисляне на детайлно изучения от него документален фактологически материал по този въпрос, умело предаден на жадните за такава информация карловци.

Този автопоход е едно от първите мероприятия в богатата и наситена програма за честванията на 100-годишнината от Балканските войни 1912-1913, която бе разработена от Общинския съвет на СОСЗР-Карлово и приета като програма на Община Карлово за честванията на юбилея. Има предвидени в тази програма, председател на комитета за осъществяването на която е кмета на Карлово д-р Емил Кабаиванов и други дейности и събития, разпределени в следващите месеци от честванията. Амбицията и желанието ни е да ги изпълним в пълен обем, с необходимия отзвук и отражение както сред членовете на общинската организация, так най-вече и сред обществеността на Карлово, включително и на младото поколение в него.

Инициативата, цялостната подготовка и организацията на автопохода е на едно от дружествата от общинската организация – дружество „Дойчин Бояджиев”, активно подкрепено и подпомогнато от Общинския съвет на СОСЗР – Карлово с председател полк./р/ Антон Мерудийски . И това не е случайно, а напълно закономерно. Първо, организирането в края на месец юни автопоход до лобното място на патрона на дружеството – летеца капитан Дойчин Бояджиев, вече е традиция на нас – този поход ежегодно се провежда вече за шести пореден път. И второ, дружество „Д.Бояджиев” е едно от  дружествата и клубовете на общинската организация, които сами са инициатори на подобни мероприятия. При тази схема на работа-да се изнася в дружествата организирането и провеждането на отделни мероприятия със значимост за цялата общинска организация, значително подпомагаме Общинския съвет на СОСЗР като му освобождаваме време и ресурс, за да може той да се концентрира върху подготовката и провеждането на мероприятия с акцент както в регионален, така и в национален мащаб. Пример за това е готвения на 18 юли т.г. юбилей – 175-годишнината от рождението на патрона на общинската ни организация – апостола на свободата Васил Левски.

Автопоходът и тази година е изключително динамичен и наситен с множество събития, част от които всяка година се обогатяват и разнообразяват.

Най-напред преминахме по стъпките на славния 28-ми пех. Стремски полк и се преклонихме пред величието на техния подвиг. На пътя ни, малко преди да влезем в с.Бели пласт се спряхме и се поклонихме пред величието на Майката Природа, създала преди около 40 милиона години и изваяла с времето чудните свои творения – феномена „каменните гъби”.

На брега на язовир Студен кладенец, близо до с.Калоянци, ни чакаха с лодките си отколешните вече наши приятели – Митко Митков / бай Митко-Мряната / и Петър Борисов / Пенгата /, както и приятели и колеги на Дойчин от „епохата” на легия Раковски, водени от подп./р/ Марин Бакърджиев. Срещата с приятели винаги е било едно незабравимо преживяване и голяма емоция. На всички тях ние сме им дълбоко признателни за това, че те са в основата на онази общност от родолюбци и патриоти от онзи край, изградили паметниците на загиналите на това място летци – капитан Дойчин Бояджиев и капитан Емил Тодоров, и полагащи и днес грижи за тяхното съхранение и поддържане. Пред присъстващите, мисли и спомени за Дойчин споделиха неговите приятели, колеги и единомишленици подп./р/ Петър Ненков и полк./р/ Иван Тошев. Сълзите пък в очита на леля Мария – майката на Дойчин, член вече и на нашето дружество, ни свързват по един чисто човешки начин с приятелите ни от язовира. В тези сълзи е и нашата обща благодарност за това, че и след изминалите вече  20 години от ужасната трагедия в мразовития 28 януари на 1992 год., Дойчин е сред нас, макар и само в душите и сърцата ни. А то не е никак малко.

Подаряваме на бай Митко и на Пенгата за спомен снимки от миналогодишното ни посещение на язовира, а на колегите на Дойчин – диск със запис от панихидата, която организирахме и съвместно проведохме на 28 януари т.г. в Карлово и с която почетохме 20-годишнината от неговата гибел. Сърдечно благодарихме за стилния подарък – стенен часовник, специално изработен за отбелязване на 22-годишнината от основаването на Българска офицерска легия „Раковски”.

На брега на язовира, а и с нас след това, бяха и колегите от ръководството на общинската организация на СОСЗР в Кърджали, начело с наскоро избрания председател полк./р/ Живко Щерев и зам.председателя подп./р/ Димитър Илчев. Отправяме се по-късно и към центъра на Кърджали, където в обширния и отлично уреден парк е величествения паметник на освободителите на Кърджали – а това са и войните от 28-ми пех.Стремски полк от Карлово. Поднасяме от името на общинската организация на СОСЗР – Карлово венец на признателност. Отдаваме почит и на командира на Хасковския отряд полк.Васил Делов, чийто бюст-паметник е в непосредствена близост. Надявахме се , планираната среща-разговор с колегите от СОСЗР – Кърджали и дискусията по актуални въпроси от живота на организациите ни, между които има отдавнашно споразумение за сътрудничество и съвместна дейност, да осъществим във военния клуб, намиращ се точно до паметника. Но... , за съжаление днес болшинството военни клубове не се това, което бяха преди години, още по-малко пък са това, което запасните и резервистите бихме искали те да бъдат. Това би могло да бъде една цяла отделна тема за разговор, в който разговор определено водеща роля би трябвало да има централното ръководство на Съюза ни. Но и под чадърите на близкото заведение обсъдихме с ръководството на общинската организация на СОСЗР – Кърджали набелязаните въпроси. Областното ръководство на СОСЗР – Кърджали с председател полк./р/ Начо Ковачев разбрахме, че е възпрепятствано да присъства на срещата поради лични ангажименти. Връчихме официалната покана до нашите домакини за участието на областната и общинска организация със знамето си в честванията на 18 юли т.г. на 175-годишнината от рождението на В.Левски. Връчихме и проекта на текста на проблемните въпроси и обща позиция, която да бъде представена от името на 11-те областни и общински структури на СОСЗР от цялата страна, с които карловци имаме сключени двустранни споразумения за сътрудничество и съвместна дейност на провежданата дискусия преди, а и на самия предстоящ през 2013 год. VIII-ми конгрес на СОСЗР. От името на общинската организация на СОСЗР – Карлово полк./р/ Антон Мерудийски връчи на полк./р/ Живко Щерев плакет с логото на СОСЗР и на Общинскат организация в Карлово, а от името на дружество „Д.Бояджиев” поднесохме за подарък плакат на дружеството, диск с мултимедийно представне на историята на дружеството и стикер с логото на дружеството.

И отново сме на път с автобуса, любезно предоставен ни по програмата за честванията на 100-годишнинта от Балканските войни 1912-1913 от община Карлово. Отправяме се към друго едно величествено и сакрално място в Родопа планина, свързано отново с участие на войни от Стремската долина-връх Средногорец - „Родопската шипка”, до село Полковник Серафимово.

Няма и половин месец, откакто четири дружества от две общински организации на СОСЗР подписахме споразумение за сътрудничество и съвместна дейност. Става дума за дружество „Дойчин Бояджиев”-СОСЗР-Карлово, клуб Строител „Ал.Стамболийски”-СОСЗР-Карлово, клуб Ракетчик „Джон /Иван/ Ночев”-СОСЗР-Карлово и дружество „Полк.Владимир Серафимов”-СОСЗР-Брезово. И както декларирахме и заявихме намеренията ни при подписването на споразумението то да не е само на книга и да не е формален акт, изпълваме го със съдържание и реална практическа дейност.

Точно в подножието на величествения мемориал, посветен на войните от 21-ви пех.Средногорски полк, сме посрещнати от колеги от СОСЗР в Смолян, начело с председателя на Общинския съвет на СОСЗР – Смолян полк./р/ Борис Раков, придружени и от кметския наместник в с.Полк.Серафимово – г-н Михаил Василев, който беше със сабя в ръце. Позачудихме се малко – държи я човека здраво и за миг дори не я изпуска, но поехме по предварително уговорената програма. Програмата бе разработена  и предварително съгласувана от наша страна и с активното съдействие и помощ на представителя на ръководството на дружеството на СОСЗР в с.Свежен – м-р/р/ Валентин Дойчинов, който е и кметски наместник на селото. Отново, убедителното и умоционалното слово на подп./р/ Петър Ненков ни пренася един век назад и сякаш чуваме думите на родения в с.Свежен на Розовата долина полк.Серафимов – „Аз не ще отстъпя селата, в които вчера бях посрещнат като освободител. През трупът ми трябва да се мине пък тогаз. ... Храбри войници, вие сте синове на героите от Шипка, нито крачка назад... ”. И Средногорци не отстъпват, спасяват селото и жителите му, осуетяват и стратегическия замисъл на противника да внесе обрат във войната. Поднасяме венец пред костницата и мемориала, на плочите на който са изписани много имена на загинали войни от карловския край в епичните боеве при връх Кавгаджик /днес връх Средногорец/. Застиваме, коленичили в минута поклон пред паметта на загиналите за България. И когато предоставихме думата на г-н Василев за приветствие към събралите се, разбрахме причината, поради която той така здраво и с почит държи сабята в ръцете си. Това е една от двете саби на полк.Серафимов, които той е получил като подарък за войнски успехи и подвизи. Това е сабята, получена от него при завършването на военното училище с отличие, неговата най-любима сабя. Именно тази сабя, години след смърта му, неговите наследници подаряват на кметството в селото, само поискало от правителството тогава да преименува селото на името на своя освободител и закрилник. И сега тази сабя е най-ценното наследство за всеки, застанал начело на управлението на с.Полк.Серафимово. Всеки искаше да се докосне до тази сабя, да я подържи в ръце. И всеки го стори с почит и благоговение. Влагата в очите ни бе искренна и неподправена, а и никой не се чувстваше слаб или пък неудобно от това. След това кметският наместник г-н Василев ни поведе да разгледаме и самото село, намиращо се в непосредствена близост до мемориалния паметник. Китно, спретнато, чисто българско селце, със стилно изработен каменен кът за полк.Серафимов в центъра му. Карловци поднасяме подаръците си, отправяме и поканата си към тези доказали се родолюбци за гостуване на 18 юли т.г. в Карлово за тържествата за В.Левски. Кметският наместник ни кани пък на организираните през есента големи чествания на връх Средногорец, гост на които се очаква да е и президента на страната г-н Росен Плевналиев. А двете села – Свежен и Полк.Серафимово, няма какво специално да се канят на съборите на всяко от тях – те и така всяка година традиционно си гостуват.

Програмата ни продължава в гр.Смолян със среща във военния клуб на ръководствата на двете общински структури на СОСЗР. Тук ръководството на военен клуб-Смолян е на висота. И то причината е кристално ясна. Както е и при нас в Карлово с главния експерт подп./р/ Веселин Ангелов – те са „кръвно” свързани и с армията и със запасното войнство. И главният експерт на ВК-Смолян г-жа Любенка Стойчева и експерта в него – подп./р/ Георги Петковски / той има и карловска закваска / са членове на ръководството на общинската организация на СОСЗР в Смолян. Благодарни сме им за оказаното гостоприемство. 

На срещата разменяме впечатления от проведените до момента мероприятия в организациите. Споделяме идеите си за планираните и подготвяни нови проекти и дейности до края на годината, както и проблемни въпроси, които ще обсъждаме при срещата ни в Карлово през месец юли и които ще поставим на централното ръководство и на целия Съюз. Стигаме до общи позиции и изводи по много от тях:

- за името на СОСЗР – да не се променя;

- за статута, структурата и задачите на областните съвети – да се премине към ролята и функциите им на координатори;

- за избора на делегати от общинските организации за VIII конгрес – да се избират на общинските конференции, без да се утвърждават от областните съвети и т.н.

Дискутираме и по други интересни и важни за нас въпроси – напр., за това, да се разработи точен, ясен и конкретен регламент, по който общинските структури да могат да предлагат на ЦС конкретни идеи, проекти и мероприятия за издигане авторитета и името на СОСЗР в регионален и национален мащаб. Тези предложения на общинските структури – обосновани и с изготвен реален разчет /организационен и финансов, включително и процента на съучастие на общинската структура и на ЦС/, след обсъждането, приемането и утвърждаването му от ИБ на ЦС, да се пристъпи към организацията, подготовката и провеждането на съответното мероприятие.

От името на ръководството на общинската организация на СОСЗР – Смолян, полк./р/ Борис Раков връчи поздравителни адреси на полк./р/ Антон Мерудийски, полк./р/ Иван Станчев, с-на/р/ Христо Георгиев и м-р/р/ Стефан Груев. В отговор – председателя на общинската организация на СОСЗР – Карлово полк./р/ Антон Мерудийски подари на полк./р/ Б.Раков символа на общинската ни организация – шалче с трикольора на България и логото и надписа на СОСЗР. А от името на дружество „Д.Бояджиев”- връчихме плаката на дружеството, мултимедиен диск с електронен вариант на историята на дружеството, както и значка с логото на дружеството.

На проведената по-късно обща вечеря на колегите от двете общински организации, продължихме обсъжданията и дискусиите и в неформална, близка и приятелска обстановка. В чисто човешки план се сближихме и като хора. Установихме и землячески връзки и свързаности. Много емоционално слово, развълнувало всички присъстващи, поднесе доаена на общинската организация в Смолян, 92-годишния жив участник и свидетел на тържествата през 1934 год. за откриването на мемориала на връх Средногороц и ветеран от войните  - полк. о.з. Ангел Свирков. Напълно естественни и искренни бяха и наздравиците след това, и българските хора, и веселбата и удоволствието от чудесната вечер...

Изобщо – ако искате да видите и почувствате родолюбие и патриотизъм, сърдечност и искренност – при това, не като книжни и литературни понятия, а като реалност, автентичност и неподправеност – идете в Родопа планина, идете при хората от с.Полк.Серафимово, идете при офицерите и сержантите от запаса и резерва в гр.Смолян.

На следващият ден програмата ни продължава с посещение във втория по големина в България християнски храм „Св. Висарион Смоленски”-творение и доказателство за силата на човешкия дух и желанието да се съгради и остави за поколенията още един крепител и стожер на българщината.

По-късно посетихме и разгледахме и астрономическата обсерватория на връх Рожен – творение на научно-техническия дух на българския учен, на природната му интелигентност и желание да проникне дълбоко в тайните на Вселената. Един от организаторите и редовен вече участник в автопохода – кап./з/ Коста Нешев, председател на клуб Ракетчик „Джон / Иван / Ночев” от СОСЗР – Карлово, не пропусна възможността и се срещна с ръководителя на обсерваторията на връх Рожен, с който разговаря за възможността учените от обсерваторията да се включат в усилията ни да съберем достатъчно и достоверна информация за приноса на карловеца Иван Ночев в най-забележителното постижение на човечеството през 20-ти век – кацането на човек на луната през 1969 год., за което принос има и патрона на клуб Ракетчик от Карлово.

Уморени, но и удовлетворени от видяното и преживяното, се връщаме в Карлово. Разделяме се, а всеки от нас ще отнесе в семейството си емоциите от двудневния автопоход. Онези членове, които участваха за първи път – изразяват задоволството си. А присъствалите на мероприятието ни съпруги на наши членове – г-жа Кунка Влахова и г-жа Виолета Гинова, вече сами почти са узрели за асоциираното си членство в редовете на СОСЗР и няма да се чудят защо съпрузите им – с-на/р/ Добрин Влахов и с-на/р/ Желязко Гинов се включват активно и са редовни участници във всички мероприятия, които дружество „Д.Бояджиев” и общинската организация на СОСЗР – Карлово организират и провеждат.

Това сме ние – офицерите и сержантите от запаса и резерва на Карловската общинска организация „В.Левски”-СОСЗР-Карлово. Това сме и ние – членовете на дружество „Дойчин Бояджиев” от състава и.

И в предконгресната обстановка карловските и брезовските запасни и резервисти продължават да развиват създадените традиции

Председател на общински съвет на СОСЗР – Карлово

полк./р/  Антон Мерудийски

Секретар на общински съвет на СОСЗР – Карлово

и председател на дружество „Дойчин Бояджиев”

м-р/р/  Стефан Груев 

 

 

Организационно здрави, действенни и работещи структури на СОСЗР от дружествено /клубно/ ниво и общинско равнище – това е основната и главна предпоставка за здрав и силен Съюз, с авторитет и влияние в общественото пространство в регионален и национален мащаб.

До този общ извод стигнаха и около тази идея се консолидираха представителите на общинските ръководства на СОСЗР от гр.Карлово с председател полк./р/ Антон Мерудийски и от гр.Брезово с председател подп./р/ Иван Радев на проведената на 07.06.2012 год. среща в с.Свежен. Активно участие и позиция в срещата имаше и подп./р/ Веселин Ангелов – председател на клон-Карлово на Асоциацията на Сухопътните войски, който е и технически секретар на Общинския съвет на СОСЗР – Карлово.

За карловци, провеждането на такива срещи са вече отдавна утвърдена практика в дейността ни – за обмяна на опит, за дискутиране на проблеми по решаването на задачите в основните направления за работа на общинските структури, както и за търсене на пътища и средства за преодоляване на допуснатите слабости и нерешени въпроси. Брезовската общинска организация на СОСЗР е вече единадесета подред, с която сключваме споразумение за сътрудничество и съвместна дейност. С всички тях имаме пълно разбиране и единомислие по основни въпроси от изграждането и развитието на нашия Съюз.

Като искрени патриоти, в началото на срещата всички участници поднесоха пред паметниците на полк.Владимир Серафимов и на загиналите свеженци във войните за освобождението и обединението на България  цветя на признателност и се поклониха пред паметта на свидните чеда на отечеството ни. 

В спокойна и дружеска атмосфера протече срещата, домакини на която бяха членовете от дружество „полк. Владимир Серафимов” от с.Свежен, община Брезово с председател полк./з/ Генко Челибаков. Любезно и сърдечно бяхме посрещнати от кметския наместник на с.Свежен и член на дружеството майор/р/ Валентин Дойчинов. В салона на читалището / в с.Свежен е основано първото българско селско читалище още през 1868 год. / представителите на двете общински структури откровенно и задълбочено дискутираха по основни и важни за общинските организации и за Съюза проблеми.

Отсъствието в срещата на поканеното ръководство на Областния съвет на СОСЗР – Пловдив не наруши нито хода на дискусията, нито обхвата и дълбочината на разискваните теми. Напротив, това отсъствие сякаш подтвърди общата констатация, че в сегашния си вид, структура и изпълнявани функции областните структури не са достатъчно адекватни на обективните дадености и вероятно най-добре би било да се отиде към трансформирането им в ядра с координационни функции.

По отношение на организационното изграждане и укрепване на общинските структури, основно внимание би следвало да се обърне на разширяване обхвата на изграждане на структури в населените места на общините. В това отношение няма как да не прави силно впечатление, а и да предизвика благородна завист факта, че Брезовската общинска организация има изградени структури във всички населени места на общината – нещо, с което малко общински организации биха могли да се похвалят. Успоредно с това, следва да работим и по изпълване със съдържание живота и дейността в изградените структури, както и в издигане качеството на подбора и работата на председателите на дружествените и клубни съвети и на общинските ръководства.

Що се отнася до наименованието на Съюза, застъпваме позицията, че промяна в името на СОСЗР не е необходима, въпреки необходимостта да се разшири базата и обхвата за членската маса, включително чрез приобщаването и на войници в структурите. Една евентуална промяна в името само би довела до организационни и технически трудности и проблеми, разрешаването на които не би подпомогнало с нищо същественно дейността на Съюза. А и името на СОСЗР / с тази абревиатура / вече е достатъчно известно, добре запомнено и възприето в обществото и една промяна на името ще бъде свързана с това то отново да се обяснява, пропагандира и разяснява, че под новото име сме същите онези хора от СОСЗР и ще е необходимо ново допълнително време / години / за да се свикне с новото име. По-добре промяна на част от същността и съдържанието на дейността на СОСЗР, а не само промяна на името на Съюза – това ни е необходимо сега, в предконгресната година , а и след VIII-ят конгрес през 2013 год.

„Уважаеми господа делегати на VIII-ят конгрес на СОСЗР” – така се обърна към двамата председатели на общинските организации един от участниците в срещата – кап./з/ Коста Нешев – председател на клуб Ракетчик – Джон / Иван / Ночев от карловската общинска организация на СОСЗР. „Представете на предстоящия конгрес, а и на организационните предконгресни подготвителни форуми нашето желание, СОСЗР и другите организации от сферата на отбраната, членове на Обществения съвет към министерството на отбраната, да изработят ясна позиция, която да се отстоява пред министерството на отбраната и пред правителството, и която да съдържа конкретни практически стъпки за състоянието, мястото и переспективите за развитие на военно-промишления комплекс в националната ни икономика и във военния сектор, в т.ч. и ВМЗ – Сопот”.

Родолюбивото и патриотично възпитание на членовете на СОСЗР, но преди всичко и най-вече, включването и обхващането на младото поколение в този процес – това беше друга основна тема в дискусията. Карловци споделихме своето удовлетворение на този етап за това, че вече имаме изграден към общинската организация на СОСЗР Клуб „Приятели на армията” с две секции в Средно общообразователно училище „Христо Проданов” и в Профеионална гимназия по транспорт „Христо Смирненски”. През миналия месец с тях успяхме, след много упорит труд и дълго отлагане, да организираме и проведем стрелби с леко огнестрелно оръжие на полигона на 61-ва Стрямска МБР в Анево – нещо, което те дълго ще помнят като емоция и като преживяване. Работим последователно и настойчиво по въпроса да включим учениците от всички средните училища в региона, както и членовете от двете секции, в организираната от общинския съвет на СОСЗР – Карлово юбилейна конференция в края на месец сентември т.г., посветена на 100-годишнината от Балканските войни 1912-1913 год. и участието на карловци в тях.

Тези, а и още редица други въпроси и проблеми бяха дискутирани и обсъждани по време на срещата. Но и в двете общински организации в момента тече процес на дискусии и предконгресни разговори по тези теми и ръководствата на общинските съвети ще изработят позиции, които взаимно ще се съгласуват и допълнително ще бъдат огласени. Вероятно това в переспектива ще бъде представено и на другите съюзни структури, с които имаме подписани споразумения за съвместна работа.

Последва и самото подписване на споразумението за съвместна работа и дейност между общинските организации на СОСЗР в Карлово и Брезово. И както обикновенно при такива случаи, за карловци това не е формален акт и процедура, а основа за конкретна дейност. Полк./р/ Мерудийски отправи поканата на общинския съвет на СОСЗР – Карлово до колегите от Брезово да участват на тържествата на 18 юли т.г. , посветени на 175-годишнината от рождението на патрона на карловската общинска организация Васил Левски, със знамето на общинската си организация в парада-шествие на знамената на структурите на СОСЗР, с които карловци имаме подписани споразумения за сътрудничество и работим заедно. Поканата беше приета с готовност и задоволство, а  председателя на общинската организация на СОСЗР – Брезово подп./р/ Радев  изрази увереноста си, че това ще се превърне в едно наистина внушително и запомнящо се събитие, в което ще се включат толкова много знамена на областни и общински структури на СОСЗР от цялата страна. Полк./р/ Мерудийски връчи на подп./р/ Радев възпоменателен плакет с логото на СОСЗР и логото на общинската организация в Карлово.

И с още едно събитие ще се запомни тази среща в с.Свежен. По инициатива на ръководството на дружество „Дойчин Бояджиев” от състава на общинската организация на СОСЗР – Карлово беше подготвено и подписано споразумение за съвместна дейност между структури от ниво дружества и клубове от две общински организации. От карловската общинска организация това са дружество „Дойчин Бояджиев” с председател майор/р/ Стефан Груев, клуб Строител „Александър Стамболийски” с председател полк./р/ Ненко Чернооков  и клуб Ракетчик „Джон /Иван/ Ночев” с председател кап./з/ Коста Нешев, а от страна на брезовската общинска организация – дружество „Полк.Владимир Серафимов” с председател полк./з/ Генко Челибаков.

И подписването на споразумение за съвместна работа между дружества от различни общински организации не е новост в дейността на карловските запасни и резервисти. Преди две години карловското дружество „Васил Караиванов”  подписа такова споразумение с колеги от казанлъшката общинска организация и проведе общи мероприятия. Сега новото е, че подписването на такова споразумение е между четири дружества и клубове от две общински организации, а това може би да става за първи път дори и в рамките на целия СОСЗР. Но не това е най-важното и същественото. Трите структури от карловската общинска организация вече трета година работят съвместно, при това успешно и с подобаващ ефект, без при това формално да са подписвали каквото и да е споразумение. А и със свеженци вече от две години съвместно участваме в организираните от общинските организации от Карлово и Брезово  поклонения през месец август пред паметта на видния син на Свежен и освободител на Родопите – полк.Владимир Серафимов. Амбицията ни е да разширим, обогатим и затвърдим резултатната съвместна дейност на структурите, подписали споразумението. Започнахме още преди подписването му, като на 29 май т.г. проведохме общо събрание на трите дружества от състава на карловската общинска организация и представителя на свеженци – майор/р/ Валентин Дойчинов. На това събрание, освен набелязаните направления за съвместна работа и конкретни мероприятия, изядохме и по един курбан в памет на наскоро починалия колега и приятел от дружество „Д.Бояджиев” – с-на /р/ Христо Ботев Колев.

За да е действено подписаното споразумение, председателя на дружество „Д.Бояджиев” , съгласувано с председателите на клуб Строител и клуб Ракетчик, отправи покана към ръководствата на общинската организация в Брезово и дружеството в с.Свежен да се включат в организирания на 23 и 24 юни т.г. автопоход. Той, традиционно вече -  за шеста поредна година, се провежда до лобното място на патрона на дружеството летеца капитан Дойчин Бояджиев – загинал при изпълнение на войнския си дълг на 28 януари 1992 год. в близост до с.Калоянци на язовир Студен кладенец, Кърджали. Новото тази година е, че автопохода ще се проведе в рамките на приетата по инициатива на общинската организация на СОСЗР – Карлово програма за честванията на 100-годишнината на Балканските войни 1912-1913 год. и под мотото „По стъпките на 28-ми пех.Стремски полк и 21-ви пех.Средногорски полк през Балканските войни”. Походът ще включва и поднасяне на венец пред паметника на освободителите на Кърджали, неразделна част от които е и карловския 28-ми пех.Стремски полк от състава на Хасковския отряд, както и поднасяне на венец пред паметта на загиналите на Родопската шипка- връх Кавгаджик, днес връх Средногорец, войни от командвания от родения в с.Свежен полк.Владимир Серафимов 21-ви пех.Средногорски полк от състава на Родопския отряд. Ще проведем и срещи с колегите от областните и общински съвети на СОСЗР в Кърджали и Смолян.

От името на присъстващите на срещата членове на ръководството на дружество „Д.Бояджиев” – майор/р/ Валентин Панчев – секретар на дружеството и знаменосец на общинската организация на СОСЗР – Карлово и с-на/р/ Христо Георгиев – член на дружествения съвет, на председателя на общинския съвет на СОСЗР – Брезово подп./р/ Ив.Радев, на председателя на дружеството в с.Свежен полк./з/ Г.Челибаков,  както и на ръководствата на клубовете Строител и Ракетчик – полк./р/ Н.Чернооков и кап./з/ К.Нешев, бяха поднесени скромни подаръци – плакат на дружество „Д.Бояджиев”, стикер с логото и диск с електронен вариант на историята на дружеството.

Набелязани бяха и переспективните последващи мероприятия за подписалите четиристранното споразумение дружества и клубове от двете общински организации. Най-непосредствените от тях са поход до близката до с.Свежен местност Кадрафил, където е издъхнал от раните си и първоначално погребан /до 1880год./ легендарния войвода хаджи Димитър, както и обсъждане на замисъла за поставяне на паметна плоча в с.Свежен на родения тук патрон на дружеството Дойчин Бояджиев. С една дума – когато има желание, поле за работа и резултатна дейност винаги има.

 

Вечерта е толкова спокойна.

Лист да падне – ще се чуе звън…

 

С тези строфи започва химна на с.Свежен. И наистина – в селото е такава тишина, спокойствие и свежест, че навярно  наистина дори и лист да падне ще се чуе звън. Може и от падането на листата да е било, но звън се чу и от наздравиците, които бяха вдигнати от всички присъстващи на срещата за тяхно здраве и за успешна реализация на замисленото.

Връщаме се към Карлово по-късно вечерта. Извозваме се за пореден път с транспорт, любезно и безвъзмездно предоставен ни от фирма „Копсис Транс”, а на мястото на шофьора и този път е полк./р/ Ненко Чернооков – президент на фирмата. Благодарни сме му за съдействието и помощта, която ни оказва вече толкова години. Казваме му го, а той се усмихва под мустак и отвръща : който иска- работи и помага, който не иска – търси причини и се оправдава.

Така е при него. Така е и при всички нас от общинските организации на СОСЗР в Карлово и Брезово. Който иска да работи – няма какво да го спре. Който не иска – няма как да го накараш да работи.

Препоръки до структурите на СОСЗР във връзка с подготовката на Осмия конгрес на СОСЗР

Изх. № 130 / 28.05.2012 г.                                                                                                                                                                         

 

 

 ДО  ПРЕДСЕДАТЕЛИТЕ  НА ОБЛАСТНИТЕ СЪВЕТИ НА СЪЮЗА НА ОФИЦЕРИТЕ И СЕРЖАНТИТЕ ОТ                                            

 ЗАПАСА И РЕЗЕРВА

 

ПРЕПОРЪКИ

 

ОТ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ЦЕНТРАЛНИЯ СЪВЕТ НА СЪЮЗА НА ОФИЦЕРИТЕ И СЕРЖАНТИТЕ ОТ ЗАПАСА И РЕЗЕРВА ГЕНЕРАЛ – ЛЕЙТЕНАНТ /Р/ СТОЯН ТОПАЛОВ

 

Относно: Подготовката за провеждане на Осмия конгрес на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва.

 

 

 

              Уважаеми колеги,

 

На основание на член 60 от Устава на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва и във връзка с подготовката за провеждане на Осмия конгрес на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва Ви

 

ПРЕПОРЪЧВАМ:

 

 

1.   Да се осъществяват системни и конкретни дейности по места за привличане в Съюза на нови и млади  членове, включително и асоциирани (съпруги на офицери и сержанти от запаса и резерва и съпругите на кадрови военнослужещи, както и цивилни служители от системата на Министерството на отбраната и Българската армия и Министерството на вътрешните работи), и симпатизанти ( включително и войници от запаса и резерва). Главно внимание да се отделя на осъществяването на лични контакти с потенциалните кандидати, като те се информират за ценностите на Съюза, социалните придобивки, които могат да ползват неговите членови и възможностите за организационна, стопанска и спомагателни дейности в рамките на Съюза.

2.     Предложения за изменения и допълнения на Устава на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва (със съответните мотиви)  да бъдат изпращани на адрес: град София, бул. „Христо Ботев” 48, e-mail: uros@abv.bg.

3.     До 31 юли 2012 г. в организациите и дружествата да бъдат обсъдени възможностите за включване в състава на доброволците в съответните общини на членовете на Съюза, които имат желание и необходимите способности за това. В хода на обсъждането те да бъдат запознати със съдържанието на Модела и на писмата до мен във връзка с Модела на  директора на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” в Министерството на вътрешните работи главен комисар Николай Николов и на председателя на Българския червен кръст господин Христо Григоров. След изготвянето на списъци с желаещите да се проведат срещи с ръководителите на структурите на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” и на Българския червен кръст по места за запазнаване със съдържанието на същите документи и  представяне на списъците на кандидат – доброволците с необходимите данни за тях.

4.     Да се предприемат необходимите мерки за събиране и отчитане на членския внос на всички съюзни членове съгласно член 17 на от Устава на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва.

5.     Да се осъществят конкретни мерки за извършване абонамент на възможния максимален брой  съюзни членове за вестник „Българско войнство” и списание „Военен глас” за оставащите месеци от 2012 г. Да си припомним, че уставно задължение на членовете на съюзите на офицерите и подофицерите от запаса от тяхното създаване до края на 40-те години на 20-и век, е да се абонират за съюзните печатни издания.

6.   До 20 юли 2012 г. да се проведат срещи с кметовете на общини, райони и населени места, на които да бъдат представени аргументирани молби за осигуряване на клубове за извършване на съюзната дейност.

7.  Да продължат усилията за разпространение сред общини, училища, неправителствени организации и фирми на календарите „100 години Балканска освободителна война”.

8.     До 20 юли 2012 г. членовете на Съюза да бъдат информирани за основните положения на наредбите на Министъра на отбраната № № Е – 10/18.03.2011 г. за социалните кухни по проект „Признателност”, 1/17.02.2011 г. за социално подпомагане и 26/2010 г. за заплащане на медицински дейности.

9.     До 15 юни 2012 г. със съдържанието на настоящите препоръки да бъдат запознати съюзните членове по места.

 ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ЦЕНТРАЛНИЯ СЪВЕТ НА

 СЪЮЗА НА ОФИЦЕРИТЕ И СЕРЖАНТИТЕ ОТ

ЗАПАСА И РЕЗЕРВА:

 ГЕНЕРАЛ – ЛЕЙТЕНАНТ СТОЯН ТОПАЛОВ

 

Две селски дружества за пример

Полковник от запаса Димо Димов

В нашата общинска организация на СОСЗР имаме две селски дружества, които в своята дейност във всички направления служат за пример. Ще се спра само на няколко най-значими страни в тяхната организационна и организаторска дейност.

Кой са те?

Обхват на запасните воини за членове на дружествата, техният непрекъснат ръст и отличен брой абонаменти за в. „Българско войнство”.

Дружеството в село Конуш е основано през 1994 г. с 13 члена, а през 2012 г. те са вече 38 – 12 офицери и 26 сержанти, абонамента през 2010 е 100%.

Такива и близки до тях са резултатите и в село Узунджово.

Грижи за войнишките и други исторически паметници. Издирване и образцово поддържане през цялата година. Най-характерен е случаят в село Узунджово, където главен инициатор за реализиране на мемориалния комплекс „Нашето летище Узунджово” е дружеството на СОСЗР, който се гради с години и откри през 2011 г., като добре оформена площ с паметника на Бенковски, самолет МИГ-21, паметна плоча с имената на летците загинали при изпълнение на служебния си дълг. Открит от командващият ВВС ген. Попов в присъствието на над 100 бивши служители от 21-ви ИАП и на почти цялото активно население, председателя на СОСЗР о.р. ген. Топалов, поздравителна телеграма от Президента на РБългария. Инициативният комитет за реализацията на този комплекс е изграден с активното съдействие на ръководството на дружеството на СОСЗР с председател о.з м-р Васил Димов – офицер парашутист.

В село Конуш за 5 години от 2008 до 2011 г. са изградени по инициатива на дружеството 5 паметника и паметни плочи с активното участие на всички членове. Последният е открит през 2011 г. със събрани от населението дарения в размер на 3725 лв. Не само изграждане, а целогодишно поддържане на същото с китка  цветя всеки ден тях.

Двете дружества и техните ръководства са главен инициатор, организатор и двигател за провеждане на всички значими обществени прояви, чествания на бележити дати, национални празници, юбиляри и юбилеи, екскурзии, художествени прояви – НА ВСИЧКО, което се провежда, като общоселски мероприятия с изключително присъствие на активното население.

Те се провеждат в тясно взаимодействие със всички „елементи” на гражданското СЕЛСКО общество  - кметство, СВВБ, пенсионерски клуб, читалище, ОСО, всички, всички и особено кметството училището и СВВБ, в салона на читалището с огромно присъствие.

Списъкът с инициативите е много по-разностранен и по-дълъг и продължението му ще отмие главното.

Ако се съберат обявите, грамотите, поздравителните адреси всички изготвени от председателя на дружеството село Узунджово изпратени до хората може да се направи богата музейна сбирка. Приложено ви Иpпращам 2 от 2012 г. При нас в Общинския съвет дружеството е подарило две снимкови табла отразяващи живота му.

В село Конуш са издирени снимките на 160 ветерани от войните оформени в албум поставен в читалището.

В заключение бих обобщил – на какво се дължат тези успехи в дейността им?

Преди всичко и основно на това, че те се оглавяват и ръководят от хора с изключителни организаторски качества, родени и изградени като обществени деятели – активни, неуморими, търсещи и намиращи пътя към привличане на съмишленици. Те са местните народни будители, живецът на местното активно общество.

Какъв ли не е бил в село Конуш бай Марчо – сержант от запаса, председател на ТКЗС повече от 10 години, кмет 3 мандата, началник на Пощенския клон, самодеен артист, краевед, който 20 години работи над книга и издаде такава с 260 страници и изследвания в над 50 направления, партиен секретар, председател на дружеството на СОСЗР и секретар на същото от 1994 до сега.

На умелото взаимодействие и съвместна работа с целият актив на селата, в които работят. Тях ги познават и те познават всички.

ХВАЛА НА ТАКИВА ОБЩЕСТВЕНИ ДЕЯТЕЛИ!

19.05.2012 г.

По инициатива на СОСЗР: Паметникът на загиналите през Първата световна война в Силистра вече е със статут на Военно гробище

Otbrana.alle.bg 
Известният досега като „Паметник на загиналите през Първата световна война" в Силистра вече е със статут на Военно гробище.
Решението бе взето на заседание на Областната комисия „Военни паметници", което се проведе днес (14.05.2012 г.) в областната администрация.Обоснованото предложение за промяната бе направено от председателя на Областния съвет на СОСЗР Стоян Пейчев. Военното гробище в Силистра се явява третото запазено в България, от времето на Първата световна война, след тези - в Тутракан и Добрич. По данни на директорите на историческите музеите в тези градове, във военното гробище в Силистра са погребани 53-ма войни, от които - 3-ма офицери, 4-ма подофицери и 46 войници. Комисията се обедини около решението пълното наименование да бъде „Мемориал военно гробище" на загиналите през Първата световна война. Предстои допълнително проучване, което да доведе до допълване на броя и прецизиране на имената на загиналите.

С друго решение на комисията бе дадено разрешение този обект да бъде поддържан - на доброволни начала - от Областния съвет на СОСЗР и Регионален клуб „Традиция". Председателят на клуб „Традиция" в Силистра Йордан Димитров увери членовете на комисията, че ще бъдат осъществявани текущи дейности (като озеленяване, облагородяване на мемориала, поставяне на указателни табели и др.), които не противоречат за Закона за военните паметници. 

В рамките на заседанието, бяха приети и Правила за работата на актуализираната комисия „Военни паметници". В тях е формулирана и основната цел на Комисията - да оптимизира взаимодействието и взаимообвързаността, в рамките на законовите правомощия на териториалните звена на централната администрация, органите за местно самоуправление, обществените организации, сдружения и граждани, за постигане на ефективна държавна политика по отношение на военните паметници.

Комисията се оглавява от областния управител Николай Димов, зам.-председател е заместник областният управител Тодора Цонева, а актуализираният й състав включва експерти от областната администрация, представители на 7-те общини, директорите на музеите в Силистра, Дулово и Тутракан, представители на областния военен отдел в Силистра, на съюзите на ветераните от войните и на офицерите и сержантите от запаса и резерва. Участие в работата на Областната комисия „Военни паметници", каквото е изискването на Закона за военните паметници, взе и Иво Антонов - главен експерт „Военни паметници" в Министерството на отбраната.

18.05.2012 г. 

МВР и СОСЗР – заедно срещу корупцията

Спирдон Спирдонов

Успешно се изпълнява подписаното преди четири години споразумение между дирекция „Инспекторат” на МВР и СОСЗР за обединяване на усилията в превенцията и противодействието на корупцията. Това бе отчетено на заседанието на Централния съвет на военно-родолюбивата организация. Анализът беше направен от главен инспектор Емил Стойнев – директор на дирекция „Инспекторат” на МВР и Пламен Чипев – началник на отдел „Противодействие на корупцията в МВР”. 

Със споразумението се цели по-добро координиране и взаимодействие при противодействие на корупционните явления в страната, както и за реализиране на проекта на СОСЗР „Подобряване знанията и уменията на неправителствения сектор  за постигане на ефективно партньорство със структурите на МВР в борбата срещу корупцията”. Сътрудничеството се осъществява чрез периодичен обмен на информация, свързана с предприетите мерки в борбата с корупцията в страната и внедрените антикорупционни практики, както и преодоляване на затрудненията и слабостите  в това отношение. Двете страни извършват обмен на анализи, оценки и изводи за наличието и актуалното равнище на корупционните явления, както и пораждащите ги фактори, във връзка с установяване на институционално правна среда за ефективно овладяване на корупцията. Съвместната дейност се изразява още в повишаване капацитета на правозащитните органи, публичната администрация и организациите на гражданското общество за предотвратяване и противодействие на корупцията. Използват се възможностите на образователни и медийни кампании за повишаване обществената нетърпимост към корупцията.

Служители от отдел „Противодействие на корупцията в МВР” участваха в обучението на представители на неправителствения сектор в областите Видин, Плевен, Пловдив, Смолян, Кюстендил, Карджали и Разград. Лекторите бяха от СОСЗР и МВР. Включиха се над 180 членове на неправителствени организации и 30 служители от администрацията на МВР. В рамките на обучението в изброените областни центрове между структурите на МВР и СОСЗР бяха подписани планове и договори за сътрудничество и взаимодействие. Основната цел в тях е подпомагане органите на МВР при изпълнение на основните им функции по осигуряване и гарантиране на реда, спокойствието, правата и свободите на гражданите.

Съвместни прояви в духа на споразумението имаше през декември 2010 г. с участието на ръководни служители от областните дирекции на МВР в Кюстендил, Благоевград, Перник, Пазарджик, Регионална дирекция „Гранична полиция” – Кюстендил, дирекция „Вътрешна сигурност” – МВР и СОСЗР. През ноември м.г. бе проведено регионално съвещание „местни инициативи” по превенцията на корупцията в МВР в областите Видин, Монтана и Враца. Поставените по-характерни проблеми и въпроси, както и направените предложения, намериха място в докладна записка до министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов. Те бяха включени за разглеждане на редовно заседание на Вътрешноведомствения съвет за борба с корупцията в МВР.

По инициатива на дирекция „Инспекторат” на МВР и дирекция „Вътрешна сигурност” на МВР, предстои провеждането на изследване за определяне степента на корупционния риск, съгласно „Методика за оценка и управление на корупционните рискове в структурите на МВР”. В проекта на заповедта на министъра на вътрешните работи е заложена точка по необходимост да бъдат включени представители на неправителствените организации. Изследването ще се провежда в звената, които работят по регулиране на миграционинте процеси, административния контрол върху пребиваването на чужденци и административното обслужване на гражданите от ЕС, от държави страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, гражданите на Конфедерация Швейцария, както и членовете на техните семейства.

На съвместния отчет стана ясно още, че с министерска заповед е сформирана работна група от представители на всички главни дирекции на МВР, на дирекции „Инспекторат”, Вътрешна сигурност”, „Човешки ресурси” и „Правно-нормативна дейност”, както и от Института по психология за разработване на вътрешно-ведомствени правила за мониторинг на служебното и личното поведение на служителите. Мониторингът ще се извършва от техните ръководители с цел установяване на признаци и причастност към корупционни практики и прилагане на текстове за интегритет. Основната задача на групата е в съответствие с българското законодателство да разработи правила за проверка на служителите на МВР.    

Вече има длъжности за доброволния резерв

Изпълнението на Закона за резерва бе темата на семинар, организиран от СОСЗР, дирекция „Управление на човешките ресурси” – МО и Централното военно окръжие.

Спирдон Спирдонов

С промените в длъжностните разписания на военните формирования от 1 юли т.г. се въвеждат длъжности и за доброволния резерв. Това каза заместник-началникът на отбраната вицеадмирал Пламен Манушев. Той произнесе слово от името на министъра на отбраната Аню Ангелов на обучителен семинар, организиран от СОСЗР, дирекция „Управление на човешките ресурси” – МО и Централното военно окръжие. Темата бе Законът за резерва на Въоръжените сили, който влиза в сила от 10 юни и разработващите се подзаконови нормативни документи. Очаква се следващата седмица Съветът по отбрана да гледа Правилника за прилагане на Закона за резерва. Подготвят се още Наредба за военния отчет, Наредба за мобилизация и промени в други закони и нормативни актове.

Целта е до края на годината да бъдат сключени договори за служба в доброволния резерв с до 400 резервисти, за което са осигурени необходимите финансови средства. В дългосрочен план, уточни вицеадмирал Манушев, се предвижда да бъдат сключени договори с общо 3400 резервисти. Разчетите показвали, че разходите за тяхната издръжка ще бъдат около 70 на сто по-малки в сравнение с тези за същия брой военнослужещи при запазване на нивото на способностите на Въоръжените сили.

Заместник-началникът на отбраната обърна внимание на няколко предизвикателства, които бяха част от последвалата дискусия. „Ще можем ли да осигурим адекватни условия за създаване и поддържане на доброволния резерв? Ще има ли достатъчен брой кандидати за попълване на резерва? Ще протича ли нормално и безпроблемно договарянето с работодателите при сключването на договори с резервистите?”. 

В семинара участваха членовете на ЦС на СОСЗР, председатели на Общински съвети на съюза, ръководството на „Клуб 199”, председателите на Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите и Съюза на ВНВУ, ШЗО и РВГ. Началникът на отбраната генерал Симеон Симеонов бе изпратил приветствено слово. В него се посочваше: ”Факт е, че с преминаването към професионална армия, като че ли познатата ни от преди години връзка на войската с народа е нарушена. С приемането на Закона за резерва се дава възможност не само за укрепването на отбраната и Въоръжените ни сили, но и за подготовката на българските граждани за защита на Отечеството, с което тази връзка ще бъде отново възстановена”. Считам, че това може да бъде една от мисиите на военно-патриотичните съюзи, подчертава генерал Симеонов.

Създаваме доброволен резерв за мирно време, който да попълва военните формирования на Единния комплект Въоръжени сили, посочи в своята презентация полковник Валери Гавазов, началник на сектор „Резерв” в дирекция „Управление на човешките ресурси”. Този единен комплект има нови длъжностни разписания, в който фигурират както военнослужещите, така и резервистите от доброволния резерв. Полковник Гавазов поясни, че резервът на Въоръжените сили се състои от доброволен резерв и запас. Във военно време ще се ползва основно запасът, като хора и техника. Въпросите, свързани със запаса, ще бъдат подробно развити в Наредбата за мобилизация.

Свободните длъжности в доброволния резерв ще бъдат обявявани със заповед на министъра на отбраната. Самото приемане ще става чрез конкурс. След подписване на договор в доброволния резерв кандидатите ще бъдат назначавани в съответните поделения и ще носят службата. Активната служба ще бъде по определен график, който в края на всяка година ще бъде свеждан до Централното военно окръжие, което ще информира съответните резервисти и работодатели за изпълнение на техните задължения.

Предвидено е резервистите да бъдат повишавани в по-горно звание.Това ще се извършва един път в годината за 6 май със заповед на министъра на отбраната. Освен това всеки резервист и запасен за принос към сигурността на страната ще може да бъде награждаван по ред, определен в правилника.

Работна група в Централното военно окръжие (ЦВО) разработва Наредбата за военния отчет на българските граждани и на техниката за мирно и военно време. В нея, посочи полковник Велчо Петков, началник на отдел в ЦВО, взеха активно участие военните окръжия, областните военни отдели и представителите на сдружението на офицери от резерва и запаса „Клуб 199”. Наредбата определя редът и условията за съставяне, водене, съхранение на регистри и военно-отчетни документи, воденето на военния отчет на българските граждани и техника за мирно и военно време, поясни полковник Петков. Министърът на отбраната, подчерта той, ръководи дейностите по планиране, организиране, управление, подготовка, използване и водене на военния отчет чрез Централното военно окръжие и подчинените му териториални структури-военните окръжия, областните военни отдели и техните офиси за военен отчет в общините и районите.

Съгласуването на усилията между структурите на Министерството на отбраната и военно-патриотичните съюзи определено ще допринесе за постигане на по-висока ефективност и по-добри резултати в рекламната дейност и намирането на по-подходящи кандидати за резервисти в доброволния резерв, бе категоричен полковник от запаса Цанко Цанков, председател на „Клуб 199”. Според него ръководствата на тези организации трябва да направят задълбочен анализ на състоянието и възможностите на своите структури по места. В случай, че имаме тези възможности, продължи той, би следвало да се подпише меморандум с министъра на отбраната за извършването на определена дейност по рекламата на Закона за резерва  и  информиране на обществеността за възможността  за служба (предоставяне на техника) в доброволния резерв. В меморандума следва ясно да се регламентират задълженията на всяка една от страните по изпълнение на задачата и реда за отчитане ефективността от работата, смята полковник от запаса Цанков.

Председателят на СОСЗР генерал-лейтенант от резерва Стоян Топалов и заместник-директорът на дирекция „Управление на човешките ресурси” полковник Атанас Милин изразиха удовлетворение от постигнатите резултати по време на семинара. Те бяха категорични, че съответните структури на Министерството на отбраната и организациите на запасните и резервистите биха могли да си сътрудничат за реализирането на Закона за резерва на Въоръжените сили.

15.05.2012 г.


Призвани сме да работим за националната сигурност и авторитета на България

Интервю на Спирдон Спирдонов

Централният съвет на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва (СОСЗР) проведе заседание, на което отчете свършеното през миналата година и началото на тази. Поставени бяха редица актуални въпроси, включително и за подготовкат а на предстоящия Осми конгрес на съюза през пролетта на следващата година. По този повод разговаряхме с неговия председател генерал-лейтенант от резерва Стоян Топалов.

-  Г-н генерал, в каква обстановка работи днес СОСЗР?

- Няма да скрия, че СОСЗР е изправен пред сериозни предизвикателства. По своята същност те произтичат от духовната, финансовата и икономическата криза, обхванали нашето общество. Въпросът не опира само до липсата на достатъчно финансови средства, което, разбира се, дава своето отражение върху нашата организационна и военно-родолюбива дейност. Ние сме призвани да постигнем нашите цели, колкото и трудно да е това, защото те са пряко свързани с укрепването на националната ни сигурност, издигане международния авторитета не само на СОСЗР, но и на България и защитата на правата на нашите членове. Бих казал, правата не само на тях, но и на всички запасни и резервисти. Това е  много отговорна задача, особено през тази и следващата година, когато според Плана за развитие на Въоръжените сили до 2014 г. около 5700 военнослужещи ще напуснат армията. Не забравяме, че имаме отговорност и към доскорошните служители в системата на МВР и службите за сигурност. Става дума за доста широк периметър от ангажименти, в който СОСЗР е длъжен да намери най-подходящата формула, за да бъде успешен съюз.

- Смятате ли, че в това отношение ще ви помогне приетият наскоро Закон за резерва на Въоръжените сили?

- Тук не става въпрос законът да ни помогне. Ние си поставяме задачата да бъдем максимално полезни за неговото реализиране. С нарочна декларация приветствахме неговото приемане. Може и да има някои слаби текстове, но ние не сме в лагера на критиците заради самата критика, каквито напоследък се нароиха. Първата сериозна крачка в нашата политика в това отношение е организираният съвмество с Министерството на отбраната обучителен семинар по закона и неговото изпълнение. Искаме нашите кадри да бъдат компетентни, за да са полезни на партньорите ни, т.е. на военните окръжия по места при набирането на доброволния резерв и воденето на военния отчет.

- След една година е Осмият конгрес на СОСЗР. Започнахте ли подготовката?

- Много важен етап от подготовката за конгреса е честният анализ на свършеното през 2011 г. и първите месеци на тази година, на което е посветено и заседанието на Централния съвет. Смятам за целесъобразно тази есен да разгледаме основните материали за подготовката на нашия най-висш форум.  Така ще създадем благоприятни условия за постигане на по – висока активност на съюзните членове и на целите структури в навечерието на конгреса. За бъдещето на СОСЗР е много важна дискусията по промените в Устава и различните инструкции и наредби, на които се крепи нашият организационен живот.  Времената се менят, те са доста динамични. Никой няма да ни прости, ако стоим на едно място. За да бъдем адекватни на изискванията на живота, трябва да усъвършенстване и нашите документи.

- От някои дружества и организации по места идват предложения за промяна на името на съюза. Един от мотивите им е обединяване на цялото запасно войнство, не само на офицерите и сержантите, но и на войниците. Как ще ги коментирате?

- Този въпрос е дискусионен. Той ще бъде обсъден много внимателно, като се изслушат всички аргументи. Важно е да се намери формулата, която работи най-добре в полза на съюза. На няколко годишни събрание на общински и областни организации аз вече изразих мнение, че на този етап няма необходимост от смяна на името на нашия съюз. В момента наименованиято „Съюз на офицерите и сержантите от запаса и резерва” отговаря напълно на Закона за резерва на Въоръжените сили и на Закона за отбраната и Въоръжените сили. Що се отнася до приемането на войници от резерва и запаса, аз съм категорично „за”. Впрочем това се прави вече в нашите организации и дружества. Особено в селата и малките градове. Нормативните ни документи не го забраняват. Бихме могли да помислим за облекчаване на процедурата по приемането както на войници, така и на съпруги на военнослужещи, на експерти в областта на националната сигурност и др.  

- Решава ли се проблемът с наличието на повече млади резервисти в СОСЗР?

- Това не е лесен въпрос. Трудностите в неговото разрешаване произтичат и от условията на живот у нас. Ако току-що уволнилият се офицер или сержант, има необходимата финансова стабилност, т.е. получава достатъчно висока пенсия, той ще има много по-голям интерес към обществен и организационен живот. Но това е едната страна на въпроса. В СОСЗР не членуват само пенсионирани военнослужещи.  През последната година в общинската организация в Карлово например бяха приети немалко колективни и индивидуални членове на възраст до 35 години. Определено може да се каже, че това действие не е самоцелно. Новоприетите членове се включват активно в съюзния живота. Внимание заслужава и опитът на областния съвет във Велико Търново. Със съдействието на органите на военното окръжие е получена информация за преминалите в резерва офицери и сержанти от областта през последните години с цел провеждане на срещи с тях за информирането им за характера, целите, задачите и приоритетите на съюза и отправяне на покана за постъпване в неговите редове. Тази иницатива е изключително полезна и без съмнение настойчивата работа за успешната й реализация ще доведе до привличането на много млади резервисти при нас.

- Доволни ли сте от работата на СОСЗР с централната и местната власт?

- Държим много на това взаимодействие. Разбираме добре, че като неправителствена организация, трябва да бъдем по-активната страна. В много случаи успяваме. Непосредствено работим с Министерството на отбраната и Българската армия, което е естествено и ще продължаваме да разчитаме на това сътрудничество. За нас е важно, че имаме доверието на президента, премиера и председателя на парламента. Обръщаме специално внимание на работата с местната управа. В отлични отношения сме със столичния кмет Йорданка Фандъкова. Не бива да подценяваме факта, че голяма част от кметовете и общинските съветници са резервисти или запасни. Много от тях са наши членове. Не бих пропуснал да припомня помощта, която ни оказа кметът на Варна Кирил Йорданов при изграждането на Дома на СОСЗР в морската столица, който тържествено открихме преди  по-малко от година. Това обаче не са единствените положителни примери. В момента не се сещам за кмет, от когото нашите структури могат да се оплачат. За да сме в такава благоприятна  позиця днес, ни помогна много поведението, което имахме по време на президентските и местните избори през есента на миналата година. На практика доказахме, че сме непартийна организация. Точно за това спечелихме изборите, метафорично казано. Безспорно това се дължи в голяма степен на следването на Модела за работа на съюза с органите на държавната власт, местното самоуправление и местната администрация, граждански сдружения и други неправителствени организации. Положителният опит в тази област следва да се прилага и в бъдещата работа, но при отчитане на наличния човешки потенциал и конкретната обществена среда за отделните областни  и общински организации.

- Какво бихте казали почти една година след откриването на Дома на СОСЗР във Варна?

- Построяването на дома е значимо постижение на СОСЗР. Това го казвам въпреки неуместните коментари – недостойни  инсинуации и лъжи, които не правят чест на техните разпространители. Домът е и ще бъде средище на успешна и активна дейност на структурите на съюза в морската ни столица, без да се ограничават възможностите за неговото ползване по установения ред и от другите военно – патриотични организации. Трябва да е ясно, че СОСЗР ще изпълнява всички задължения, произтичащи от подписания договор за неговото строителство. Не трябва да има никакво съмнение, че и бъдещите одити, какавито безспорно ще има, ще потвърдят пълната законосъобразност на изразходването на финансовите средства от съюза в процеса на строителството. По същия начин ще процедираме и при експлоатацията на дома. Няма съмнение, че наличието на подходяща база е много важно условие за живота на една неправителствена организация. Ние ще продължаваме да работим в тази насока. Разчитаме както на Военните клубове и другите имоти на МО, така и на общините.

Тревожи ли ви голямото разнообразие на сдружения на запасни и резервисти в България?

-  За тревога не може да става дума. Вярно е, че 38 организации на запасни и резервисти за 7-милионна България, изглеждат твърде много. На нито една от тях обаче не можем да отречем правото на живот. По-важното е да работим заедно в интерес на България и на нашите членове. Точно поради тази причина СОСЗР бе един от главните инициатори за учредяването на Обществения съвет по въпросите на отбраната. Той съществува вече почти една година. В началото обедини 19 организации, днес те са 23. В началото на юли ни предстои общо събрание, за да анализираме постигнатото. Смятам, че опитът се оказа полезен.

- Къде е мястото на СОСЗР в честването на 100 години от Балканските войни?

- Ние сме сред първите инциатори на отбелязването на тази годишнина. Членове сме на Националния инициативен комитет, който бе формиран с решение на правителството. Радвам се, че вече приехме Националната програма за различните прояви. Тя е за 2012 г. За следващата година също се предвижда да приемем програма. Нашите струкутри са инициатори и на местните комитети. Смело мога да кажа, че областните управители и кметовете разчитат изключително много на иницативността на нашите организации, дружества и клубове за отбелязването на 100-годишнината от Балканските войни в различните региони на страната. Ние сме създали необходимата организация. Вече на много места конкретните прояви са факт.

- Имате ли притеснения във връзка с поемането на президентството на Междусъюзническата конфедерация на офицерите от резерва на НАТО – СИОР от 2014 до 2016 г.?

- Президентството на СИОР е както голямо доверие към възможностите на СОСЗР и към България, като цяло, така и сериозна отговорност. Аз съм изключително удовлетворен, че Министерството на отбраната в лицето лично на министъра на отбраната Аню Ангелов, застана твърдо зад нас, което ни дава увереност, че ще се справим с тази задача. На Деня на храбростта и Празник на Българската армия – 6 май, у нас бе президентът на СИОР капитан I ранг от резерва Йоан Тенвиг. Той лично се убеди в нашата готовност да реализираме президенството и в подкрепата на президента Росен Плевнелиев, министъра на отбраната Аню Ангелов и началника на отбраната генерал Симеон Симеонов. Разбира се, предстои ни твърде много работа. Ще разчитаме и на досегашния си опит като член на СИОР, на участието ни в работата на комитетите и другите структури на конфедерацията.

15.05.2012 г.


 

В момента разглеждате олекотената мобилна версия на уебсайта. Към пълната версия.