СОСЗР ви приветства с посещението ви в най-новото издание за национална сигурност, отбрана и въоръжени сили

Коментари

Жените в армията

Жените в армията

Otbrana.alle.bg

На срещата на върха на НАТО в Чикаго (20 и 21 май 2012 г.) един от централните въпроси беше концепцията за интелигентната отбрана. България формулира приоритети за участие на страната ни в проекти от първа група, сред които се открояват “Ролята на жените в сигурността и отбраната (“Female Leadership in Security and Defense”). В момента жените във Въоръженитени сили са около 14 процента. Предстои София да бъде домакин на първата конференция на високо ниво на тема: "Използване на човешкия потенциал в процеса на изграждане на способности",

 

Проектът

Разнообразието в човешките ресурси, както и интеграцията на жените и техния опит и квалификация, допринася за обогатяването на структурите за национална и международна сигурност и отбрана с различни гледни точки и подход. Жените могат да играят решаваща роля при формулирането на политики, вземането на решения и прилагането им на стратегическо, оперативно и тактическо ниво във военната област. Това каза на15 май, заместник-министърът на отбраната Августина Цветкова по време на представянето на проекта "Ролята на жените в сигурността и отбраната".

Проектът е един от приоритетните в рамките на инициативата на НАТО "Интелигентна отбрана", по който България e водеща страна. Предстои София да бъде домакин на първата конференция на високо ниво на тема: "Използване на човешкия потенциал в процеса на изграждане на способности", която ще се проведе от 9 до 11 юли тази година. Патрон на конференцията ще бъде президентът на Република България и върховен главнокомандващ на въоръжените сили Росен Плевнелиев.

Нашата реална насоченост е в процеса на изграждане на способности да бъдат включени всички, които са професионалисти и могат да работят в сферата на сигурността и отбраната. Ние трябва да изграждаме способности като включваме жени на ръководни длъжности, отбеляза заместник-министър Цветкова и допълни че, министърът на отбраната Аню Ангелов и неговият екип са премахнали всички ограничения в Българската армия, свързани с възможностите за образование и кариерно развитие на жените.

Тя отбеляза още, че е необходимо да се въведат адекватни политики и практики на международно и национално ниво за стимулиране и пълноценно използване на човешкия капитал и талант. Заместник-министър Цветкова подчерта, че проектът не се фокусира върху равнопоставеността на половете, а цели подобряването на способностите. Жените могат да бъдат много полезни както по време на участие в международни операции по опазване на мира и сигурността, така и в процесите на ръководене и вземане на решения, отбеляза тя.

Жените-воини в чуждестранните армии

Родината на идеята за феминизация на армията е Великобритания. Още през 1653 г. в Англия се появиха първите женски военни болници, в които работеха жени-войници. През 1917-1919 г. в състава на английските въоръжени сили бяха сформирани Женски кралски военновъздушни сили, Кралски спомагателен корпус на ВМС и Женски легион на секцията по автотранспорт с общ числен състав 100 хиляди души.

За първи път наравно с мъжете като пълноправни военнослужещи със съответния социален статус без никакви ограничения жени започнаха да служат в армията на Канада през 1895 година. Те биваха приемани във войските в мирно време не само в службите за осигуряване, но и в бойните части като пълноправни военнослужещи. Към тази традиция военнополитическото ръководство на Канада се придържа и до днес.

Втората световна война рязко увеличи броя на жените във войските. Във въоръжените сили на Великобритания служеха 225 000 жени, в американската – 450-500 хиляди, в немската – около 500 000, а в Съветската армия повече от 800 000, от които 80 000 имаха офицерски звания.

През 1975 година в Германия на женската половина от населението беше предоставено правото да служат в медицинските части на Бундесвера, а малко по-късно и във военните оркестри. С решение на Европейския съд от 2001 година на жените в Германия беше открит достъпът до всички военни специалности във всички видове въоръжени сили и родове войски, включително в десантните войски, подводния флот и ВВС. През 2010 г. в Бундесвера служеха 16 900 жени (8,9% от общия личен състав), от тях 2600 с офицерски звания.

В Италия едва през 1999 година беше приет закон, който разрешаваше на жените да служат във въоръжените сили. Законът допуска италианките да служат във всички подразделения на армията, освен в подводния флот и силите със специално предназначение. Днес повече от 10 000 италианки са на военна служба. В сухопътните войски те са 6,3% от личния състав, във ВМС – 3,8%, във ВВС – над 1,6%.

В Израел от 1948 г. е създаден Женският корпус на Армията. От 1959 г. израелките подлежат на задължителна военна служба. През 1995 г. чрез Върховния съд на страната жените на Израел придобиха правото да служат във ВВС. През 2000 г. беше приет закон, който ги допусна на служба и в бойни подразделения. Понастоящем на женската половина на Обетованата земя са достъпни 90% от военните специалности и около 33% от числеността на Армията на Израел съставляват дамите. Пехотният батальон Каракал, който охранява южната граница на страната, на 70% се състои от израелки.

Дори в Турция от 1955 г. приемат жени във военните академии, а от 1957 г. те получиха правото да получават офицерски звания. В днешни дни във войските на Турция служат обаче едва 1600 представителки на женската част от населението.

Американските момичета най-активно се “заглеждат към окопите”

В началото на 2012 г. беше готов докладът на Комисията по осигуряване на равни права на военнослужещите, създадена през 2009 г., който предлага да се вдигнат всички забрани за жени-военнослужещи да участват пряко в бойни действия. Понастоящем те имат право да служат само в части и подразделения за осигуряване на бойните действия на сухопътните войски, а именно медицинските, тиловите и транспортните. Членовете на комисията предлагат на президента Обама и на Конгреса да отменят всички ограничения за служба на жените в американската армия.

Статутът на пълноценни военнослужещи американките получиха едва в средата на миналия век, когато в Пентагона през 1942 г. беше формиран Женски спомагателен корпус. През 1967 г. бяха премахнати действащите ограничения за количествените норми за призоваване на жени в армията, за заеманите от тях воински длъжности и за получаване на звания. През 1993 г. жените получиха правото да служат и във ВМС и ВВС, а от 2011 г. те ще могат не само да управляват бойни самолети и да служат на корабите, но и да бъдат в екипажите на подводните лодки, в т.ч. и на подводни лодки-ракетоносци.

По официални данни на военното ведомство на САЩ, броят на жените във въоръжените сили съставлява 14% от числения състав. Те имат достъп до 92% от списъка на военните специалности. През 2008 г. жена стана за първи път пълен генерал в армията на САЩ, т.е. сложи пагони с четири големи звезди. Днес във въоръжените сили служат 64 жени, които имат генералски и адмиралски звания.

По информация на Пентагона, от 2,2 млн. войници и офицери на САЩ, които са участвали във войните в Ирак и Афганистан, повече от 255 000 са били жени. Към началото на януари 2012 г. в Ирак са загинали 311 жени, а загубите на мъжете са били почти 4300 души. В Афганистан досега са намерили смъртта си 1400 военнослужещи-мъже и само 23 представителки на нежния пол.

Споровете за допускането на жените да вземат оръжието в ръце и заедно с мъжете да излязат на линията на фронта вървят отдавна сред военните експертни кръгове и политическите среди в САЩ. Какви са аргументите на

противниците и привържениците

на идеята за осигуряването на равни права на военнослужещите от двата пола в армията.

Противниците на отмяната на забраната за участие на жените в бойни действия смятат, че женската половина на населението не притежава необходимата физическа подготовка и издръжливост, необходима за участие в бойни операции. Освен това, опонентите на изменение на действащите законодателни норми в САЩ твърдят, че включването на жени в пехотните и в други формирования, които водят бойни действия, така както и разрешението на хомосексуалисти и на лесбийки да служат в армията на САЩ, ще нанесе значителна вреда на единството и сплотеността на воинските формирования. Те също заявяват, че американската общественост, без съмнение, крайно отрицателно ще се отнесе към факта, че голям брой нейни дъщери ще се завръщат у дома в погребални чували.

Привържениците на предлаганите от Комисията по осигуряване на равни права на военнослужещите преобразования опровергават аргументите на противниците. Експерти на научно-изследователската организация “Институт за изучаване и за образоване на жените”, която се занимава с гарантиране на равноправието на жените във всички сфери на американското общество, заявяват, че понастоящем реализирането на идеята за привличане на жени за водене на бойни действия се решава от само себе си. Те посочват, че командири на подразделения от сухопътните войски и корпуса на морската пехота на САЩ, воюващи в Ирак и Афганистан, често пренебрегват политиката на Пентагона по отношение на жените-военнослужещи и ги изпращат на бойното поле. Според техните думи, ръководството на войските, играейки с термините “да се придава” личен състав на бойните структури и “да се включва” личен състав в тях, формално като че ли изпълняват изискванията на своето по-горно началство за забраняване на привличането на слабия пол в провеждането на операции. Но, на практика “ето вече девет години” и в една или в друга страна жените-воини просто се сражават наравно с мъжете.

Бивш капитан-жена от Корпуса на морската пехота, понастоящем ръководител на правозащитна група “Мрежа за съдействие на жени-военнослужещи”, заявила, че днешната политика на Пентагона не е нищо друго освен “огромен стъклен покров над жените-военни”.Според нея “тази политика не отразява всички жертви на жените-военнослужещи и приноса, който те дават във военната сфера”. “Тази политика игнорира реалностите на съвременната военна доктрина” – подчертава капитанът в оставка.

Немалко американски експерти обръщат внимание на положението, че доколкото придвижването на военните кадри в служебната стълбица и заемането на по-високи постове изцяло зависи от техния боен опит, промяната в действащата политика на МО по отношение на жените ще означава само възстановяване на справедливостта. Експерти и на Комисията за осигуряване на равни права на военнослужещите твърдят, че забраната за участие в бойни действия не позволява на жените да заемат около 10% от длъжностите в сухопътните войски и в Корпуса на морската пехота. А това е съществена преграда за тяхното служебно развитие.

Авторите на доклада на Комисията изцяло опровергават противниците на допускането на жените-военнослужещи до бойните части за отрицателното въздействие върху бойните формирования. Според тях няма никакви доказателства за това. Дори изследвания на специалисти от “Съвещателния комитет на МО по жените във въоръжените сили” показали, че участието на жени в бойните операции в Ирак и Афганистан имало “само положително влияние за изпълнението на бойните задачи от войските”.

Членовете на комисията препоръчват да се подходи поетапно към разширяването на сферите на дейност на жените-военнослужещи във войските. През първия етап е необходимо да се попълнят с жени всички длъжности във формированията на въоръжените сили на САЩ, където има необходимост от военнослужещи от специалности, които и сега са разрешени за жени. След това ръководителите на МО, видовете въоръжени сили,специалистите от обединените командвания трябва да разработят подходи за постепенно разширяване на броя на длъжностите, които могат да заемат жените във войските, участващи в преки бойни действия.

Официален представител на Пентагона в изявление пред журналисти е подчертал,че независимо от решението на администрацията и законодателя по доклада на Комисията, жените от армията на САЩ ще продължават да участват в бойни операции. “Жените от въоръжените сили на САЩ ще дават своя принос в бойните действия на войските и ще проявяват своята голяма жертвоготовност. Дори в условията на действащите ограничения военните дами и занапред ще се включват в подразделенията, които участват в бойни действия или могат да бъдат привличани за тяхното водене, а също да заемат тези длъжности, за които те са се готвили в процеса на тяхното обучение.”

Преди няколко дни на среща с представителите на Клуба на чуждестранните журналисти в България заместник-министър Цветкова представи на журналистите проекта „Ролята на жените в сигурността и отбраната“ и ги запозна с предстоящата първата стратегическа конференция по този въпрос. Основните лектори на форума ще бъдат вицепрезидентът на Република България Маргарита Попова, Мари Йованович, заместник-помощник държавен секретар на САЩ по европейските и евразийските въпроси, вицеадмирал Каръл Потинджър, заместник-началник на Щаба на стратегическото командване по трансформациите на НАТО, както и министърът на отбраната на Черна гора Милица Пеянович-Джуришич. 

 

Запасното войнство на България и обществото

Полковник от запаса Яни К. Янев

След по-малко от година на най-масовата и организирана формация на българското военно съсловие – Съюзът на офицерите и сержантите от запаса и резерва предстои да проведе своя Осми (след възстановяването си през 1990 г.) редовен конгрес. Макар и редовен, конгресът на Съюза през пролетта на 2013 г. не може и не бива да бъде само рутинен. Защото в състоянието на държавата и на нейната вътрешна и външна сигурност, в състоянието на Въоръжените сили и на Българската армия и социалния статус на действащото и запасното войнство съществуват сериозни проблеми, които поставят пред Съюза нови задачи и налагат нови способи и конкретни стъпки за тяхното решаване.

Целият си живот офицерите и сержантите и резерва са посветили в служба на Отечеството. Когато създаваха преди повече от сто години своите сдружения, запасните офицери и запасните подофицери бяха въодушевени от идеята, че и вън от армията ще могат и занапред да служат на държавата, защото продължават да носят граждански и военни добродетели от действителната си служба в армията, с които допринасяха за единението между народ и армия и за укрепването на българската държавност. Същите мотиви водеха запасните офицери, старшини и сержанти при възстановяването на Съюза през 1990 г.

А, че организираното запасно войнство на България е представлявало и трябва да представлява един силен по дух и добродетели морален фактор говори обстоятелството, че обществото чрез своите политически, културни и държавни институции зорко наблюдава дейността на организациите на военното съсловие. Огромната част от обществото е вярвала и все още вярва, че Съюзът на запасните офицери и сержанти е способен да допринася за заздравяването и просперитета на нашата държава и народ, особено в кризисни периоди, какъвто преживяваме и днес. И една от най-важните цели на предстоящия Осми конгрес е да убеди обществото, че и днес има способността да намери своята роля и място в живота на България, че има аргументиран поглед към проблемите и своите реалистични възможности за тяхното решаване.

Една от важните ценности, които формират уважението към Съюза е неговата надпартийност. Макар че логично част от офицерите и сержантите от запаса и резерва след напускането на армията се ориентират към една или друга политическа формация, в своята съвкупност като доброволно сдружение, Съюзът продължава да живее своя обществен живот, мотивиран винаги и преди всичко от държавата и народа. Същевременно, трябва много прецизно да се формулира “надпартийността” на Съюза и да не се абсолютизира тя като най-съществен принцип на неговата обществена дейност. Партизанстващите политически сили чрез абсолютизирането на “надпартийността” най-често целят да обезсилят организациите на запасното войнство, да ги превърнат в бездейни, послушни, покорни на властимащите, да ги лишат от правото да имат, да оповестяват и отстояват своя собствена позиция по проблемите, които вълнуват гражданското общество в България.

Това дава основание Съюзът, като организация на милеещи и отговорни за своята страна граждани, на своя конгрес да оцени и обсъди обективно както положението на страната и на армията в тези кризисни години, така и, което е още по-важно, своето собствено състояние – като организация, извикана на живот да дава своя принос и да изказва аргументирани мнения пред управляващите за пътищата за укрепване и развитие на страната.

От досега управлявалите политически сили запасното войнство на България има достатъчно основания да бъде недоволно. И то не само заради това, че десетки хиляди офицери и сержанти бяха безцеремонно изхвърлени на улицата в хода  на безкрайните “реформи” на въоръжените сили. Властимащите досега до голяма степен сринаха социалния статус на запасните офицери и сержанти, на офицерите и сержантите на действителна служба, допринесоха за сриване на привлекателността на военната служба, на доверието на българското общество в своята армия.

Ето защо е необходима сериозна, искрена и аргументирана дискусия в Съюза в навечерието на конгреса като посветим усилия за вярна и обоснована оценка на новата ситуация и да се изкаже и формулира мнение за обществените и пред националната сигурност проблеми и за начините за тяхното решаване. Това не означава заемане на партийни позиции, въпреки че засегнати политици най-често ни обвиняват в подкрепа на определени партии. Ние не искаме и никога не сме се месили във вътрешнополитическия живот на партиите. Ние винаги сме уважавали политическия избор на своите членове. Но по-големите, съдбоносните държавни и обществени проблеми и въпроси, особено в критични, преходни периоди, ние имахме правото и дълга като здравомислещи граждани да заявим и своето мнение.

Предстоящият конгрес е от голямо значение и за самия Съюз, защото една от неговите задачи е грижата за отбранителната способност на държавата. Главният гарант за сигурността на страната са нейните въоръжени сили, които са в период на кардинална промяна – от наборна към професионална армия. Запасното войнство, освен че не е скъсало своите връзки с бившите си колеги, все още останали на действителна служба, но има задачата да бъде и посредник между народа и армията, да защитава професионалните и социалните права на “гражданите в униформа”. От друга страна, в своя по-кратковременен или по-дълъг граждански живот членовете и ръководителите на Съюза са успели да създадат нови контакти и да изградят авторитет с ценностите като бивши военни сред гражданското общество, което ще им позволи да привлекат и други обществени сили за каузата на националната сигурност и на професионалната Българска армия.   

Съюзът на офицерите и сержантите от запаса и резерва ще може да изпълни своя дълг като организация, да издигне своя авторитет и да оправдае съществуването си, само като стъпи здраво и следва гореизложените схващания и поиска да реши сложилите се пред него нови обществени и съсловни въпроси. Това обаче не бива да стане в затворената си среда като сдружение, а в контакт и взаимодействие с другите организации на военното съсловие и обществени сили, които имат сходни възгледи и разбирания.

За предизвикателствата и алтернативата пред сигурността и за още нещо


 

“Алтернативата е много,емного полезна дума за тези, които пишат статии. За тях изобщо от две възможности съществува само една. Третата възможност е тази, която се случва и която те не са предсказали” – П. Данинос.

Полковник от запаса Петър Мотков

 

Разтревожен съм от развитието на международната обстановка в Европа и нейното отражение върху балканските страни и в частност за сигурността на нашата страна, в условията на нарастващата нестабилност на страните от Европейския съюз. Разтревожен съм именно от третата възможност на алтернативата (виж по-горе П. Данинос) пред предизвикателствата за сигурността на нашата страна в условията на съвременното състояние и развитие на международните отношения в света през второто десетилетие на ХХІ век.

Напоследък все по-малко и все по-рядко журналистите спират вниманието си на този проблем. Може би това е така, защото се въздържат да не би да ни кажат, че знаят повече, отколкото ние читателите знаем по въпросите за сигурността като цяло и за сигурността на нашата България в частност. Поради което в техните статии читателят не може да намери балон за издигане, но и парашут за приземяване на истината по този въпрос. Ето защо колкото и пъти да ги прочетеш не можеш да  разбереш в какво се изразява сигурността на балканските страни, и в частност на България, не в далечното минало и в последните години на ХХ век, а днес след първото десетилетия на новия век.

Какви са стожерите на нашата национална сигурност във вътрешен и международен аспект? Във вътрешен аспект състоянието на икономиката не може да осигури необходимите условия за гарантиране сигурността на нашата държава. Тя е следствие на разграбването на националното богатство в периода на посткомунизма. Нима наистина този процес е завършил? Има различни твърдения, например че още не сме стигнали до дъното на разрухата!? Анализът на количественото и качественото състояние на нашите въоръжени сили показва, че те са далече под необходимите изисквания за осигуряване на националната ни сигурност – като човешки фактор, въоръжение и характеристика на понятието военен потенциал. Поради тези причини публично се избягват официални изявления от страна на управляващите относно техните реални действия за повишаване отбранителната способност на страната… Мисля си дали имаме кадърни официални и неформални институции, които грамотно и отговорно работят по този казус!?

Публична тайна е, че сигурността на нашата страна има два стожера – Европейския съюз и НАТО. Ние като държава имаме ли реална стратегия за националната сигурност? Следователно, упорито се натрапва твърдението, че сигурността ни зависи от ЕС и НАТО. Светът е убеден, че след разпадането на социалистическата система НАТО е ненужна военна организация, която практически обслужва интересите на САЩ. Състоянието на ЕС се изразява с диагнозата на тежко болен човек. Очевидно внимателният анализ на събитията в Португалия, Испания и Гърция показва, че това са сериозни симптоми на разпадането на Еврозоната, а в по-късен етап и на ЕС. Вероятно ще се създадат два центъра Север – Германия, Великобритания и Холандия и Юг – Поргугалия, Испания и Гърция.

Какво очаква България? САЩ нямат особена подкрепа от развитите европейски страни и се ползват с такава от източноевропейските страни – бивши страни от т.нар. социалистическа система. Вижте как се уреждат отношенията на Румъния със САЩ. Какво става в Русия? Страна, която се счита за велика сила на базата на притежание на газ и силен военен потенциал. Къде е нейното индустриално развитие? Защо Путин още с встъпването си в длъжност постави въпроса за противоракетната отбрана? Как ще се развиват отношенията между Русия и  САЩ от една страна и с ЕС от друга? Обстановката в Гърция върви към банкрут на държавата, гърците вероятно ще достигнат в скоро време нашето равнище и след това ще просперират, което не можем да направим ние!? У нас ще се завърнат около 25 000 души, работещи засега в Гърция, а на по-късен етап и от другите европейски страни. Какво ще правят те в България – ще се усложнява вътрешнополитическата обстановка у нас. В нашата икономика господстват чуждите капитали! Уж сме суверенна държава!?.

В Турция се засилват процесите на ислямизация и ако ние останем без подкрепата на ЕС и НАТО, какво ще стане с България. Вариантите са два – подкрепа от САЩ и Русия? Ами като се стремим да седим на два стола няма ли да се озовем на земята? Неясни отношения с Русия, половинчато изградени отношения със САЩ! Отношенията ни с Турция се изграждат на базата на лични отношения на нашите министър-председатели и не прецизират междудържавните ни отношения.

Политическите партии у нас се борят кой да води бащината дружина! Престъпност - битова и организирана, правосъдието е купено от богаташите, престъпниците бяга в чужбина, а магистратите се оправдават, че имало вратички в закона! Ами защо няма вратички за “кокошкарите”, които скоропостижно биват осъдени? – Ами защото нямат пари да си купят правосъдие…

И тъй стигаме до въпросите на патриотизма, който само с един поглед върху нашата история ни показва неговото огромно значение за моралния потенциал на България. Какво е обяснението на младежкото разбиране за отечеството и държавата – “Аз обичам България, но не обичам нашата държава”. Наложително е да се даде официално становище на нашите учени за философското разминаване в основите на понятието патриотизъм, на готовността да се защитава отечеството днес. Днес, когато непрекъснато се говори за Европейския дом, в който все още не ни допускат (не само холандските управляващи) и в който цари безпорядък в смисъла на припознат национализъм, трябва ли сериозно и отговорно да защитаваме принципите на нашата национална сигурност или да си мълчим, когато например вчерашните и днешните управници на Македония безапелационно се стремят да ограбят нашата история?

Вътрешнополитическата обстановка, колкото и да е сложна е пределно ясна – липсва ни държавност. Питам се какво ще правим, ако двата кьопави коня - НАТО и ЕС, се препънат и ислямистите от Турция тръгнат да си поят коня на Дунава?

Не можем да си мълчим, ние ветераните от запаса, защото сме служили на България и сме засукали патриотизма още с майчиното си мляко и поради тази причина аз изразявам болката си, докато още не е станало късно!

Националната сигурност има много и най-различни аспекти, и компоненти без чието реално съществуване тя остава едно, извинете за израза, празно понятие. Очевидно съвременното й състояние е незадоволително и трябват реални усилия за нейното подобряване, както в теоретически аспект и съобразно нашите съюзнически задължения в европейските и междудържавните институции и в същото време да се подхожда към всички международни  проблеми в съответствие с националните интереси на нашата страна.

Крайно належащо е да се прави, ежедневно да се прави, нещо не за разделяне на обществеността, а точно обратното - за консолидиране на общественото мнение по въпросите на националната сигурност.

 

Кой, ако не ние, и кога, ако не сега?

Полковник от запаса Яни Янев

На 15 май т.г. беше проведен многоочакваният семинар по една дългоочаквана тема за Закона за резерва на въоръжените сили и разработваните подзаконови нормативни актове. Организаторите – СОСЗР и МО имаха една основна цел – да запознаят актива на СОСЗР и на други военно-родолюбиви сдружения с основното съдържание на закона, правилниците и наредбите и да потърсят възможностите и формите за взаимодействие при прилагането на закона. В изказвания и мнения на участниците в семинара беше подчертано, че координирането на действията на структурите на МО и на военно-родолюбивите съюзи ще има съществено влияние за правилното разбиране на закона и нормативните документи и за по-добри резултати в разяснителната работа в търсенето на по-качествено попълнение на доброволния резерв.

Имаше и отделни гласове, че “законът не ни засяга”, “не се занимава с нас”. Струва ми се, че това са вредни тези. Този закон е нова възможност на СОСЗР и другите военно-родолюбиви съюзи да потърсят своето място в общите действия на укрепване на военната сигурност на държавата. Още повече, че законът пряко касае значителна част от нашите по-млади членове и възможността да раздвижим нашия експертен потенциал в изпълнение на целите и задачите на Съюза.

Смятам, че има поне три направления за полезна дейност на СОСЗР в сферата на прилагане на Закона за резерва. Първо, да разберем, че това е първият закон за резерва на въоръжените сили в условията на пълна професионализация на Българската армия. А това означава целенасочена работа за формирането на новата военна култура както на военното съсловие, така и на българската общественост. Това включва и възпитаване на ново разбиране и отношение към военното строителство и към коалиционните задачи и взаимоотношения.

На второ място, много важно направление в нашата обществена дейност приоритетно трябва да стане повишаването престижа на новата по характер и съдържание военна служба – професионалната, с нови устави, с нови мисии, с нови взаимоотношения между началници и подчинени, с нови отношения между професионалния войник и неговия работодател – държавата. Кой друг, освен нас, би могъл по-компетентно, разбираемо и на базата на собствен опит да разяснява новия закон? Кога, ако не сега, е времето да изпълним своята задача: “да бъдем искрен партньор” на МО в укрепване на способностите за отбрана на страната?

И на трето място, една от основните цели на СОСЗР винаги е била и ще бъде връзката между българската общественост, между населението на държавата и нейните защитници – Българската армия, нейният постоянен и евентуален военновременен резерв.

Смятам, че новият закон, неговите правилници и наредби и формите и механизмите за тяхното приложение са възможност да покажем на практика своята родолюбива и народополезна мисия.

19.05.2012 г.

В момента разглеждате олекотената мобилна версия на уебсайта. Към пълната версия.
Уебсайт в Alle.bg