СОСЗР ви приветства с посещението ви в най-новото издание за национална сигурност, отбрана и въоръжени сили

Коментари

Ще оставим ли ВВС без пилоти?

 

Въпросът е на полковник от запаса Тома Ковачев, зам.-председател на СЛВБ, заслужил летец

 

Съюзът на летците ветерани в България (СЛВБ) изразява тревогата си от текста на Решение № 576/06.08.2010 г. на Министерския съвет, с което е приет законопроект за поправка в Кодекса за социално осигуряване (КСО), отнасящ се до пенсиите на военните летци от реактивната авиация, който е влязъл в 41-ото Народно събрание.

Член 104, ал. 5 от КСО разпорежда, че трудовият стаж за военните летци от реактивната авиация се формира като една прослужена година се зачита за три години трета категория труд. Тази разпоредба поставя летците, миньорите, подводничарите и водолазите в една категория труд.. Но нима  най-висококвалифицираната, най-рискованата професия на едноместните военни пилоти от бойната реактивна авиация ще се извади от въпросната категория и се прати неоснователно в друга, по-лека?

Безспорно е, че няма друга професия в света, която да е съизмерима с летателната на тези пилоти. Посочената в чл. 104, ал. 5 от КСО категория за пилотите е научно обоснована, като аргументирано отчита екстремния, но и високоотговорен труд на тези военнослужещи. Статистиката показва, че средната възраст на военните летци от едноместната реактивна авиация в България е 51,5 години.

За да се подготви един боен пилот, освен полученото висше летателно-инженерно образование във Военновъздушното училище, са необходими поне от три до пет години усилена летателно-бойна подготовка в бойните части за професионални действия денем и нощем в прости и сложни метеорологични условия. Подготовката на такъв пилот струва на държавата не по-малко от 15 млн. лева, а поддържането на равнището на неговата летателно-бойна подготовка в бойната част ежегодно струва около 2,5 млн. лева (по задължителните норми на НАТО). За 15 години служба в бойната част държавата разходва до 35 млн. лева за един пилот.

Безспорно е, че това е най-скъпо струващият на държавата специалист, но и необходим за сигурността на нейните въздушни граници.

Неоправдано и дори безумно е да не се отчитат вложените огромни средства в подготовката на бойните реактивни пилоти, защото това е дълготрайна инвестиция за защита на небето на Родината и изпълнение на поетите задължения от Република България към НАТО.

Напоследък, поради недостатъчна летателна подготовка и неясно бъдеще относно пенсионирането на тези пилоти, само от началото на 2010 г. са напуснали по собствено желание ВВС 25 от тях. За сравнение от 1 август 1943 до 26 август 1944 г. през Втората световна война бойната ни авиация губи  24 пилота.

Ако такова е предложението на правителството относно действащите бойни реактивни летци, то е крайно необоснователно и е с тежки последици за тях, защото ги демотивира  да служат повече във ВВС. При влизане в сила на тази поправка в КСО фактически при 15 години служба във военната авиация, вместо 45 години трудов стаж, приравнен към трета категория труд, пилотът излязъл в пенсия ще има едва 25 години стаж трета категория и ще получи 47,5% по-малък размер на пенсията си, отколкото преди промяната. Можем да си представим какво ще произлезе от това както относно мотивацията още да служи, така и доколко ще успее да поддържа бързо влошаващото си здраве.

Медицинската характеристика на летателния труд убедително показва, че поради необичайните условия за човека в небето, големите претоварвания и ускорения в полет, вредните външни и в пилотската кабина излъчвания особено на големи и пределно малки височини, напрегнатата работа във въздуха, често при остър дефицит от време с гибелен изход при закъсняла реакция, оказват големи физически и психически натоварвания на бойния пилот и го поставят в перманентен стрес, което води до усилено износване не само на нервната система, но и на целия организъм. Влязъл в авиацията с цветущо здраве, военният пилот излиза с увредено и скоро е споходен от тежки заболявания като инфаркт, инсулт, рак и други, които го погубват. Продължителността на живота му, който е принуден да поддържа с повече лекарства и болнично лечение от другите пенсионери, по изключение надвишава 50 години.

Авиационната медицина оценява труда на бойния реактивен пилот като уникален по своята производителност (на едноместния военен самолет летецът упражнява едновременно няколко професии: на пилот, щурман, борден инженер, борден радист и оператор на въоръжението, за разлика от многоместните военни самолети), провеждан в необичайна за човека среда (без твърда опора), изискващ най-високи  физически и умствени качества от пилота.

Съюзът на летците ветерани на България настоява, в интерес на запазване на военната авиация на България и нейните пилоти, да се отклони това неадекватно и необосновано предложение относно изменението в трудовия стаж и пенсионирането на бойните реактивни пилоти и да се остави в сила досегашната разпоредба на чл. 104, ал. 5 от КСО. Ако успеем, ще съхраним военната авиация на Република България, една от най-старите в Европа и в света, необходима като доблестен и всеотдаен защитник на въздушните граници на Отечеството, днес и в бъдеще.

23.09.2010 г.

Държавата вече не ухажва армията  

Въоръжените сили са точното място, в което без мотивация не може

24. Август 2010 бр.194, в. "Дума"  

Спирдон СПИРДОНОВ

Колко хора у нас ще съжаляват, ако утре осъмнем без армия и въобще без въоръжени сили? Освен тези, които си изкарват хляба с т.нар. военна сигурност и още толкова симпатизанти, други сигурно няма да има.
Прогнозата е мрачна, но за нея се работи от доста години. Отдавна мина времето, когато държавата ухажваше военните си. Вече никой не споменава за "шапката с много пари". Останалите професии далеч изпревариха военната по престижност, т.е. по доходи. В нито една класация няма да намерите службата в армията, макар че тя вече е професионална, в топ 10. Отливът се превръща в трайна тенденция и ако не се вземат необходимите мерки, негативният отпечатък ще има както количествени, така и качествени измерения. Това ще бъде равностойно на липса на армия. Именно въоръжените сили са онова място, в което без мотивация не може. Грижата това да се случи обаче не е на никого другиго, освен на държавата. Няма по-държавна професия от военната.
Чест прави на това ръководство на Министерството на отбраната, че след година управление видя проблемите, откри и причината. Въпреки усилията на ръководството за реализиране на декларираните приоритети в областта на човешките ресурси, все още се наблюдава отрицателна тенденция по отношение на престижа на военната професия и отлив от нея.
Този извод е в отчета на МО за първото полугодие на 2010 г. Анализите сочат, че ситуацията е в резултат на орязването на пакета от социални придобивки за военнослужещите, се подчертава в документа, и нарастващата социална и професионална несигурност, свързана с продължаващите с години преструктурирания и съкращения във въоръжените сили. Индикатор за това е и тенденцията към силно намаляване на кандидатите за курсанти във висшите военни училища, намаляването на кандидатите за кадрови войници и обезпокоително нарастващия през последните месеци брой на подадени рапорти. Едва ли с определянето на длъжности в армията, които могат да се заемат с основно образование, ще се реши проблемът.
Разковничето е във финансовите средства, които държавата отделя, и трайността на нейните решения. В доклада си за състоянието на отбраната и въоръжените сили през м.г. правителството отбеляза, че по сумарни средства за отбрана за годината за един военнослужещ нашата страна изразходва приблизително два пъти по-малко от Литва, три пъти по-малко от Унгария, почти четири пъти по-малко от Чехия и десет пъти по-малко от Австрия. Разпределени по направления на разходите, тези суми класират българската отбрана и въоръжените ни сили отново сред най-икономичните: България дава най-малко средства за един военнослужещ, като харчи по този показател 56 процента по-малко от Румъния, повече от два пъти по-малко от Унгария, Литва, Латвия; четири пъти по-малко от Чехия и пет пъти по-малко от средното за държавите-членки на Европейския съюз. Сходни са показателите и по отношение на разходите за текуща издръжка. Данните няма да бъдат по-различни и за 2010 г. Тазгодишният бюджет на МО е чувствително по-малък от миналогодишния. Не се очертава и по-добра перспектива. Ако сега се харчат 913,893 млн. лв., в бюджетната прогноза за 2011-2013 г. са предвидени 990,630 млн. лв. на година.
Правителството е категорично, че и през следващата година ще се запази нивото на заплатите в бюджетната сфера, т.е. няма да се повишават. Това се отнася и за военнослужещите. Прави впечатление, че изходът от безпаричието се търси по пътя на намаляването на завоювани социални придобивки. Вдига се осигурителният стаж за пенсиониране, което поражда неблагоприятна верижна реакция. Изведнъж скача броят на желаещите да се пенсионират, което натоварва чувствително бюджета на МО. Най-малкото двузначно се приема прогнозата на министерството, че реална икономия се очаква от редуцирането на видовете допълнителни възнаграждения за специфични условия при изпълнение на военната служба. Интересно е - какво мислят военнослужещите? Едва ли някой може да каже, след като от години в армията не е правено социологическо изследване по какъвто и да било въпрос.
Логично е да се попита какъв е стимулът за запазването на хората в армията. При сегашните параметри ситуацията е тежка и разбираема. След като правиш режима за пенсиониране по-неблагоприятен, заявяваш, че няма да има увеличение на заплатите, не даваш категоричен и от най-високо място отпор на слуховете за намаляване или премахване на 20-те заплати, орязваш допълнителните възнаграждения, не ти остава нищо друго освен да подписваш рапорти за уволнение и да търсиш войници с основно образование.
Разбира се, за всичко това могат да се намерят обяснения. Едно от тях, че не ни грози непосредствена военна заплаха, е записано в проекта на Стратегията за национална сигурност. Дали е точно така? Времето ще покаже. А може би е най-добре да се създава такава обществена нагласа. Тогава на никой няма да му е мъчно, ако се събудим един ден без армия.

Стратегията за национална сигурност ще е формален документ, ако след нея не настъпят сериозни промени   19. Август 2010 бр.190, в. "Дума"  

Спирдон СПИРДОНОВ

В началото на септември м.г. започна работа по подготовката на Стратегия за национална сигурност. Със Заповед номер 78 от 15 септември 2009 г. на министър-председателя Бойко Борисов бе създадена междуведомствена работна група, в която са включени представители на институциите с преки отговорности в сферата на националната сигурност. Председател на работната група е вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов.
Проучени са Концепцията за национална сигурност на Република България от 1998 г. и проектите за стратегия за сигурност на нашата страна, разработени през 2005 и 2008 г., които се разглеждат като предшественици на представения проект. Проучени са и стратегии за национална сигурност на редица държави от Европейския съюз, както и на други страни, а също така и стратегиите за сигурност на Европейския съюз и подготвителни материали във връзка с разработването на стратегическата концепция на НАТО за сигурност. В заключителната фаза на работата по проекта е била взета предвид и новата Стратегия за национална сигурност на САЩ от май т.г. Основните идеи за разработване на проекта на стратегия бяха представени на 16 октомври м.г. във Варна на кръгла маса, организирана от Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва. В общ вид проектът за стратегия беше представен на 6 април т.г. на научна конференция  във Военната академия "Георги Раковски".
Проектът е разработен преди всичко на основата на предложенията на различни ведомства, без да се допуска чисто ведомственият подход. Посочени са два основни вида национални интереси - жизнени и стратегически. Това разделение, според авторите,  съответства на възприетото в повечето от изследваните чуждестранни документи.

България намери гарант на своята сигурност. Оттук нататък нейна основна грижа е да бъде лоялен член на НАТО и ЕС. Разбира се, без да изключва диалога и разбирателството с всички останали държави в света. Последното обаче не означава, че бдителността ни трябва да бъде притъпена. Рисковете и заплахите се характеризират "с асиметрична многофакторност, висока динамика, неопределеност,

нееднозначни и сложни за прогнозиране процеси

Нараства взаимното проникване и зависимост между външната и вътрешната сигурност. Стратегическо влияние върху вътрешната среда за сигурност оказват международните финансово-икономически и политически процеси, промените в климата, реализирането на трансгранични енергийни проекти, ангажиментите на Република България за охрана и контрол на външните граници на ЕС, борбата с трансграничната престъпност и защита на съвременните демократични ценности и култура."
Цитатът е от проекта на Стратегия за националната сигурност на Република България, публикуван в сайта на правителството. Предстои обсъждането на 152-те тези, които са заложени в него. Последна дума ще има Народното събрание.
Във всяко мнение може да има нещо рационално. Дори и да е изказано от хора, които нямат кой знае какви наблюдения в тази сфера.
Например един седмичник, който претендира да е вестник за национална сигурност и отбрана, внушаваше със заглавието си на коментара за стратегията, че България търси гарант. Точно това е една от големите разлики между Концепцията за национална сигурност от 1998 г. и този проект.
Днес

не се оглеждаме за врагове около нашата граница

имаме сериозни ангажименти като членове на НАТО и участваме активно в Европейската политика за сигурност и отбрана. Това обяснява и правилността на тезата, заложена в чл. 13: "Членството на Република България в НАТО и в ЕС е главен сдържащ фактор, който ще възпрепятства намеренията за разрешаване на спорни въпроси с военна сила в дългосрочна перспектива."
Съвременното разбиране на днешната ситуация и аргументираните прогнози за нейното развитие са в основата и на раздела за отбранителната политика. Съвсем логично е, че тук не намираме детайли за ролята и задачите на Българската армия и на Въоръжените сили като цяло. Тази тема е приоритет на подготвящата се Национална отбранителна стратегия, която ще дойде на мястото на действащата от 1999 г. (и променяна няколко пъти) Военна доктрина.

Националната отбранителна стратегия

ще определи целите, функциите, задачите, изграждането, развитието и използването на въоръжените сили и отбранителните способности. В проекта на стратегията се уточнява, че развитието на отбранителните способности се анализира и оценява чрез провеждането на периодични прегледи на отбраната или структурите на силите, реализира се с изпълнението на планове за развитие на въоръжените сили и се отразява ежегодно в доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили.
До края на август трябва да завърши Прегледът на структурите на Въоръжените сили. Неговите резултати ще бъдат основата на Бялата книга за отбраната и Въоръжените сили, откъдето би трябвало да получим информация, включително и за бъдещата численост на Въоръжените ни сили. Министерството на отбраната се е ангажирало до края на годината да разработи и предложи за приемане План за развитие на Въоръжените сили. С неговото изпълнение през 2011-2012 г.

ще настъпят промените, в т.ч. редукцията на бойните поделения

До този момент завърши административната реформа с малко повече от 30 процента съкращения. Що се отнася до споменатия доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили, правителството вече показа каква би трябвало да бъде неговата роля. То предложи на депутатите анализ на ситуацията през 2009 г. От него станаха ясни не само изостаналите плащания по модернизацията на армията. Докладът даде определени насоки на отбранителната политика и подсказа какви ще бъдат решенията след приемането на стратегията и следващите я документи. Той ни даде статистика, която показва, че в сравнение с останалите държави България има твърде много военнослужещи като относителен дял от броя на населението.
Каква ще бъде оттук нататък нашата отбранителна политика? Според проекта ни

предстои да изградим единен комплект оперативно съвместими въоръжени сили

способни да изпълнят целия обем от задачи, породени от тенденциите в развитието на геостратегическата среда на сигурност. И още: "Формирането и осъществяването на отбранителната политика се основава на: споделената отговорност за сигурността, адекватното участие и използване на механизмите на колективната отбрана на НАТО и общата политика за сигурност и отбрана на ЕС; характеристиките на средата за сигурност, рисковете и заплахите и произтичащите от тях сценарии за използване на въоръжените сили; състоянието на отбранителните способности и плановете за тяхното развитие; наличните ресурси; възможностите за участие в многонационални проекти при активно включване на българската индустрия и изследователски центрове."
Тук проектът отново ме връща на споменатата в началото на този анализ теза. Авторите на документа са категорични, че изпълнението на стратегическата цел на отбранителната политика се основава на членството на страната в НАТО и ЕС. Според тях ефективността на нашето членство в тези организации е от критична важност за максимално оползотворяване на възможностите, които то предоставя. Заради характера на документа, както вече бе отбелязано,

нямаме голям шанс да извлечем конкретните роли на армията

Все пак проектът ни казва, че Въоръжените сили и институциите, осигуряващи отбранителни способности, съсредоточават усилията си за: развиване, поддържане и предоставяне на необходимите военни и други способности за колективната отбрана на НАТО и общата политика за сигурност и отбрана на ЕС; участие в мисии и операции за укрепване на международния ред и сигурност; поддържане и предоставяне на способности за подкрепа на населението и защита на националната критична инфраструктура при природни бедствия и аварии.
Разбира се, без съвременен отбранителен мениджмънт нещата няма да станат. Важна част от него е и интегрираното управление на отбраната. Ръководството на МО вече върви по този път с проведената административна реформа. Иска ми се да вярвам, че този процес не е завършил.
Все още

във военната администрация има дублиращи се структури

което води до разпиляване на разходи, липса на координация и в края на краищата до недобри крайни резултати.
От стратегията става ясно, че е задължително да се търси и постига качество на решенията и на тяхното изпълнение. Става дума за ефективно използване на финансовия ресурс, за планиране на основата на способности и вероятни сценарии, за увеличаване на участието ни в структури, програми и проекти съвместно с нашите съюзници и партньори в рамките на агенциите на НАТО, Европейската агенция по отбраната и реализация на програмата на ЕС за изследвания по сигурността и иновации, за създаване на максимални възможности за включване на националната отбранителна технологична и индустриална база и изследователски/иновационни способности; за актуализиране на концепции и доктрини за развитието и използването на военните и гражданските компоненти на системата за отбрана. Едва ли има някой, който да не аплодира един друг текст в този ред. Той гласи, че подготовката и обучението на хората в отбраната трябва да бъде в съответствие със съвременните съюзни стандарти. Ще ми се да добавя, че

за отбраната трябва да се търсят хора, които знаят за какво става дума

Всяко навлизане на дилетанти в тази сфера води до разграждане на стореното с много усилия и лишения.
Пределно е ясно, че стратегията не е и не бива да бъде само отбранителна политика. Точно затова тя е очаквана не само от институциите, но и от гражданите.
Но тя ще бъде формален документ, ако след нея не настъпят сериозни промени, включително и в системата на националната ни сигурност. Вече прави впечатление, че визията за промени в МО и Българската армия е в унисон със заложеното в проекта. Този факт донякъде успокоява привържениците на тезата, че нещата трябваше да тръгнат едва след приемането на стратегията. Министърът на отбраната Аню Ангелов, чийто почерк не е трудно да се открие в проекта, заяви необходимостта от закон за националната сигурност. Идеята е добра, реализирането й е наложително. Впрочем тя витае през последните  петнадесетина години.

Проф. Димитър Йончев бе от първите радетели

за подреждане на мозайката на националната ни сигурност. Сега това може да се случи. То би могло да бъде записано и в стратегията. Едва ли обаче този закон трябва да бъде многотомник. По-скоро от него ще последват множество специални закони, които ще имат повече устройствен характер. Рискувам да изброя някои от тях: за отбраната, за въоръжените сили, за резерва, за разузнавателната общност, за управление при кризи, за полицията, за гражданска защита и т.н.
Проектът подлежи на обсъждане. Все пак обаче дискусиите не бива да продължават безкрайно дълго. Ако това се случи, рискуваме този проект да последва съдбата на своите два предшественика. В края на краищата това не е конституция, а и в заключението се предвижда своевременно актуализиране в съответствие с промените в приоритетите на страната, в средата за сигурност и наличните ресурси.

Обратното броене на флота е към края си

От pan.bg

Бълнуване на един подводничар, по повод статията във в. „Народно дело” - „Обратното броене за „Слава” започна” (бр. 184, 11 август 2010 г., с. 5)

Целокупният български народ след месец трябва да „цвили” от радост – ще му бъдат спестени разходите за единствената ни подводница! „Експертите” (имена няма никъде, защото така е по-лесно) казаха „тежката” си дума. Нищо, че сред тях няма човек, който да познава процеса, наречен подводно плаване! Процес, който се гради в продължение на десетилетия, а се руши за година-две. Справка – ВМС на съседна Румъния.
Много е писано за подводното плаване – от времената на англичанина Уйлям Бърн (1578), разработил първото описание на подводен кораб, и холандеца Корнелиус ван Дребел, построил първата подводница, та до наши дни. И, забележете, във всички публикации, явно, или между редовете се чете твърдението, че подводниците са оръжие на „слабите” нации и флотове!
Когато, по време на Първата световна война, Германия умира от глад, се въвежда стратегията на „подводната война”. Да се произвеждат подводници, да воюваме скрито, хитро, ако щете подло, да топим по-голям тонаж, отколкото врагът може да построи! В резултат на тази война, през месец март 1915 година, командващият флота на Великобритания, адмирал Джелико, на военен съвет, докладва, че ако войната на море продължи при тези условия, до есента Англия трябва да капитулира!
А на нас, уважаеми читателю, от десетилетия ни „пълнят главата” с приказки, че поддържането на подводен флот е „скъп лукс” за държавата! Един геолог сигурно ще се съгласи веднага с това. Но, не на нас тези евтини номера, господа! Ала – бала!
През 2001 година, като началник на управление „Материално-техническо и медицинско осигуряване в Главния щаб на ВМС, участвах в работата на една комисия по оценка на годишните разходи „на единица боен потенциал” за една подводница и за една фрегата. Комисията се ръководеше от тогавашния началник на Оперативно управление в Генералния щаб на Българската армия – генерал-майор Цветков. Ще познаете ли резултата? Разходите за двата кораба бяха сравними! Разликата бе, че подводницата можеш да я „скриеш” в нашето море, а фрегатата – не! Тази разлика си важи и до ден днешен!
Налага се първият извод – България е силна държава! На нея не й трябват подводници, за да громи врага по море!
Тогава защо на една Турция и трябват? Да се фука? Че не само и трябват, ами и не ще да има други държави с подводен флот на Черно море! Отговорът е прост, но никой не смее да го каже на народа – Турция е стратегически партньор на САЩ! Щит откъм фундаменталния ислям!
Писнало ми е от приказки, че сме източна морска граница на НАТО, на Европейския съюз... Ние сме грънци на оградата, уважаеми българи! Които, като духне вятър, свирят, като празна стомна на синор! Ей това сме!
В продължение на десет години, от 1994-та до 2004-та, бяхме включени в предприсъединителната програма на НАТО „Партньорство за мир” (Partnership for piece). През 1996 година, когато бях на стаж в Южното военноморско командване на НАТО - “COMMANDING NAVAL FORCES SOUTHERN EUROPE”, в Неапол, разбрах, че тази програма си има прякор сред офицерите от алианса, и той е PARTIES FOR PLEASURE - „Партита за удоволствие”!?...През тези десет години във Въоръжените ни сили не постъпи нито една нова бойна единица (по натовски-платформа)! Численият състав на войската обаче, намаля наполовина! Факт!
От 2004 година сме горд член на НАТО. И пак оттогава, в продължение на почти седем години на „реформи” и създаване на нови, по-високи „способности” (Боже, какъв термин - свързвам го с мъжки способности), още няма нови платформи! Да се разберем: нито „Пилатус”-ите са бойни самолети, нито фрегатите ни са нови, нито „Хамър”-ите имат боен потенциал, да не говорим за „Мерцедес”-ите на висшите началници... А численият състав на войската... пак намаля, още два, че и повече пъти!
Сещате ли се за вица за Брежнев и Живков? „Леонид Илич, може ли този път да не е по братски, а по равно?”
Налага се втори извод - обратното броене за Флота отдавна „върви”, народе мой! Дано не се наложи и трети - да е тръгнало и за България...
Да живее България!

Капитан първи ранг Станко Ат. СТАНКОВ -
офицер от резерва на българските ВМС
(Авторът се разграничава от институциите, които представлява и за които работи, изказаната позиция е лична!)

13.08.2010 г.

За 20 години войниците на България намаляха със 100 хиляди?! Редуцирането на армията започна на основата на отбранителната доктрина на Варшавския договор.

 

Спирдон Спирдонов

Вече стана ясно, че предстои промяна и на числеността на военнослужещите в България. По различно време, но по един повод, това бе подсказано от министра на отбраната Аню Ангелов и заместник-министъра на отбраната Августина Цветкова. Бялата книга за отбраната и Въоръжените сили, която ще бъде приета от парламента в края на септември, трябва да каже колко души наброяват Въоръжените ни сили. Това е документът, който ще обобщи резултатите от провеждащия се от февруари т.г. Преглед на структурата на силите. Правителството ще предложи, но както си му е редно последна дума ще има Народното събрание. То трябва да каже колко войници са необходими на България. (Б.р. – под войници имам предвид всички военнослужещи.)

Ако погледнем назад във времето ще видим, че  Въоръжените сили намаляваха своята численост по пътя на своето преструктуриране или чрез свиване на личния състав.

 

Съкращаването в най-новата ни история започва на 27 януари 1989 г.

 

Редуцирането на армията от гледна точка на личен състав се обяснява с приетата през май 1987 г. в Берлин отбранителна доктрина на тогавашния Варшавски договор. Аргументите са свързани с приемането на принципа на разумната достатъчност и поставянето на ударението върху качествените параметри. На 1 януари 1989 г. Българската армия наброява 117 500 души. Решението на Държавния и Министерския съвет се изпълнява до 1 октомври същата година и числеността на армията пада на 107 500 души.

Конституцията, която през 1991 г. гласува Великото Народно събрание, легитимира понятието въоръжени сили. Дългата парламентарна дискусия какво влиза в това понятие започва от 29 юни 1994 г. Тогава 117 народни представители от 36-ото Народно събрание бяха достатъчно разумни, за да не включат в състава на Въоръжените сили и полувоенизирани формирования. Имаше такова предложение на Комисията по национална сигурност. Самият състав бе узаконен два дни по-късно с гласовете на 143 депутати. Той включваше Българската армия, Гранични и Вътрешни войски, Войските на Министерството на транспорта, Войските на Комитета по пощи и далекосъобщения, Строителни войски, Националната служба за сигурност (НСС), Националната разузнавателна служба (НРС) и Националната служба за охрана (НСО). Още тогава Строителни войски бяха нарочени за отпадане. Не бе прието предложението на професор Ибрахим Татарлъ и неговите колеги от ПГ на ДПС този вид войски да бъдат заличени от списъка на Въоръжените сили. След шест години обаче това бе  реализирано.

 

Първото намаляване на състава на Въоръжените сили стана на 29 октомври 1997 г.

 

Депутатите от 38-ото Народно събрание оставиха извън списъка Гранични и Вътрешни войски, както и Националната служба за сигурност. Всичко това се превърна в законодателен факт с гласовете на 109 народни избраници. За трети път ДПС, което тогава бе в ПГ на ОНС, бе неудовлетворено. Строителни и Транспортни войски останаха във Въоръжените сили. Въпреки че и Петя Шопова от Евролевицата подкрепи неговото предложение с мотива, че в състава на Въоръжените сили остават войски, които не отговарят на стандартите на НАТО.

 

Военната доктрина сложи началото на края на този процес.

 

На 8 април 1999 г. 38-ото Народно събрание гласува, че военните формирования извън състава на Министерството на отбраната трябва да се девоенизират и да се преобразуват в държавни предприятия. Последва промяна в Закона за отбраната и Въоръжените сили и от средата на юли 2000 г. Въоръжените сили на Република България включват Българската армия и другите формирования в Министерството на отбраната, Националната разузнавателна служба и Националната служба за охрана. Така през 1995 г. в състава на Въоръжените сили имаше 10 елемента, две години по-късно останаха седем, а през 1999 г. - четири.

 

План 2010 определи числеността на Българската армия на 75 хиляди души.

 

Оказа се обаче, че той не съответства в пълна степен на характеристиките на стратегическата среда, на политическите приоритети в сферата на сигурността и интеграцията на реалните потребности на страната. Преценено бе, че по-нататъшното му изпълнение не би могло да бъде гарантирано с финансови, материални и човешки ресурси. Това бе изводът от голямото изследване на хода на реформата, проведено от български и американски екипи. Така дойде 8 април 1999 г., когато бе приета Военната доктрина. Тя определи лимит, съгласно който до 2004 г. съставът на Въоръжените сили не бива да надхвърля 45 хиляди души. По този начин Народното събрание пое отговорността и с решение, но не и със закон фиксира числеността на Въоръжените ни сили. И разпореди това да стане с План за организационното изграждане на Въоръжените сили. Правителството гласува Плана за организационното изграждане и структурата на Въоръжените сили до 2004 г. на 21 октомври 1999 г. Година след приемането на Военната доктрина бе направено предложение със закон да се промени числото 45 000. Народните представители Ахмед Доган, Димитър Луджев, Осман Октай и Арлин Антонов внесоха писмено предложение за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили. Те искаха в преходните и заключителни разпоредби на закона да се запише :"Във Военната доктрина на Република България, приета от Народното събрание на 8 април 1999 г., се променя чл. 93, като цифрата 45 000 се заменя с 65 000." Комисията по национална сигурност не прие предложението, парламентът също.

На 14 февруари 2002 г. Народното събрание промени Военната доктрина.  Поправеният документ определи, че през 2004 г. България трябва да има Въоръжени сили с мирновременен състав от

 

45 хиляди военнослужещи.

 

Тогава депутатите записаха още, че мобилизационните планове ще се разработват за 100 хиляди души, а не за 250 хиляди, както бе по стария вариант на доктрината. Парламентът постави като срок 2010 г. за професионализацията на Българската армия. Това са параметрите, по които се движеше изпълнението на План 2004. Намеренията и действията на Министерството на отбраната показваха, че що се отнася до числеността, планът ще бъде изпълнен до края на 2003 г. Така и се получи на практика.

Променяйки Закона за отбраната и Въоръжените сили на 5 април 2002 г. депутатите определиха, че личният състав на въоръжените сили се състои от военнослужещи от Българската армия, Министерството на отбраната и структурите на подчинение на министъра на отбраната. Така Националната разузнавателна служба и Националната служба за охрана бяха извадени от състава на въоръжените сили. Националната гвардейска част бе включена в състава на Българската армия.

На 21 юли 2004 г. парламентът прие доклада на правителството за Стратегическия преглед на отбраната и Визията на Въоръжените ни сили до 2015 г. На тази основа правителството одобри План за организационното изграждане и модернизацията на Въоръжените сили до 2015 г. Там бе определена и новата численост. Организационно въоръжените сили са разделени на Българска армия и структури, подчинени на министъра на отбраната, бе записано в плана.

 

 

До 2015 г. в мирно време въоръжените сили трябваше да  наброяват 38 929 военнослужещи и 9880 граждански лица.

 

МО да намалее от 725 на 703 души. Личният състав на структурите на подчинение на министъра на отбраната да падне от 7798 на 7665 души.

План 2015 е променян няколко пъти и актуализиран веднъж. По данни на бившия началник на отбраната генерал Златан Стойков, оповестени в медиите, в резултат на промените по време на неговия мандат от  2006 до 2009 г. мирновременният числен щатен състав е бил редуциран с 25%, което включва 10 хиляди длъжности за военнослужещи и над 1600 за граждански лица. Реално са освободени 9450 кадрови военнослужещи, от които по собствено желание 5972.

 

Списъчният състав на Въоръжените сили преди година е  32 156 души, а численият състав на Българската армия - 29 379, твърди генерал Стойков.

 

Окомплектоването е 90,5% спрямо щатния състав. Най-високо е окомплектоването с офицери - 96%, а най-ниско с войници и матроси - 86%. Броят на жените военнослужещи в началото на отчетния период представлявал 8% от списъчния състав, а преди година е 12.1%, т.е. 3500 жени-военнослужещи.

На 25 ноември 2009 г. правителството одобри промяна в Актуализирания план за организационно изграждане и модернизация на въоръжените сили до 2015 г. С нея числеността на личния състав, въоръжението и бойната техника в Българската армия и МО, заложени в плана, се считат за горна граница, а не за равнища, които трябва да бъдат достигнати задължително. Промяната не се отнася до формированията, които страната ни е декларирала за колективната система за сигурност на НАТО и за нуждите на Европейската политика за сигурност и отбрана.

Мотивите за това правителствено решение са осигуряването на възможност в условията на криза разходването на ресурсите да се концентрира върху поддържането и развитието на основните отбранителни способности, съгласувани със съюзниците. Дава се  възможност планирането и управлението на процеса на изграждане на приоритетните отбранителни способности да става гъвкаво, непрекъснато и реалистично.

Последните изменения и допълнения на Закона за отбраната и Въоръжените сили, които влязоха в сила от 26 февруари т. г. включиха във Въоръжените сили седем елемента: Българската армия; служба "Военна полиция"; служба "Военна информация"; военните академии и висшите военни училища; Военномедицинската академия; Националната гвардейска част; резерва на въоръжените сили. Плюс едно уточнение, че военнослужещите от Министерството на отбраната са част от личния състав на въоръжените сили.

Остава да видим каква ще бъде крачката на това Народно събрание. Дали то ще има принос, за да се оправдае заглавието на материали, че за две десетилетия Българската армия може да намали състава си със 100 хиляди войници. Както стана ясно на 1 януари 1989 г. тя е наброявала 117 500 души.

 

31.07.2010 г.

Невероятно, но факт?

Спирдон Спирдонов 

 Eдва ли някой би излязъл с друго възклицание от офиса на ръководството на СОСЗР в Плевен. Стаята е във Военния клуб. Хората са изключително ентусиазирани за своята военнородолюбива мисия. Работят от десетки години само на доброволни начала. Няма обаче кой да отиде при тях и да види, че таванът вече пада върху главите им. Вода тече отвсякъде. Отдавна са се примирили с липсата на телефон. Не са един или двама, които са им обещавали, че все пак нещата ще се оправят. Въпреки всичко те продължават да работят за престижа на армията  и на плевенската общественост. Дано някой с възможности да им помогне, се осмели да влезе в офиса им!

14.07.2010 г.
Законът не определя какъв да е шефът на военното ни разузнаване

Спирдон Спирдонов

В Закона за отбраната и Въоръжените сили няма текст, който да регламентира какъв да бъде директорът на служба „Военна информация” на Министерството на отбраната. При последните поправки имаше промени и в тази сфера, но те нямат отношение към кадровия въпрос. Очевидно те са станали причина наши читатели да се интересуват от законовото положение. А може би има и други мотиви? Напоследък доста често се говори за предстояща смяна на директора на службата и се правят различни прогнози за неговите наследници. В същото време тече дебатът за обединяване на двете разузнавания – едното, подчинено на министъра на отбраната, а другото – на президента. Един от поводите е проектът на Стратегията за национална сигурност, който е в процес на обсъждане с идеята да бъде приет от Народното събрание през есента. Там се визира необходимостта от единна разузнавателна общност, но е въпрос на доуточняване дали става дума за мегаведомство или само за добра координация.  

На този етап конкретна информация по този въпрос намираме в президентския указ за утвърждаване на длъжностите за висши военни звания, който регламентира, че шефът на военното ни разузнаване е генерал-майор, а заместникът му - бригаден генерал.

Служба „Военна информация” е структура на Въоръжените ни сили. Тя е на пряко подчинение на министъра на отбраната. От 26 февруари т. г. обаче, когато влязоха в сила последните промени на закона, тя вече не носи определението специална служба. Ръководителите й  се назначават от министъра на отбраната или по негово предложение по ред, определен със закона и с правилника за прилагането му. Това предполага, че ако директорът на служата е генерал предложението е на правителството, а назначаването става факт след указ на президента. Другата хипотеза е при по-ниско от генералското звание или цивилен служител, ръководителят на службата да се назначава от министъра на отбраната.

06.07.2010 г.

Българско - американското учение за 2010 г. на Ново село е от полза, но е двойно по-малко от миналогодишното
Красен Бучков
Навярно заради кризата тази година е свито и традиционното българско американско обучение. В момента на полигон "Ново село" тече втората ротация за 2010 г. В нея участват взвод  от тунджанската лекопехотна бригада и танкисти от морската пехота на Съединените щати. Нашите командва участвалият в няколко мисии на Балканите и в Афганистан лейтенант Атанас Бакалов.Обучението включва най-вече стрелба с "калашник" и М-16. Ще се изпълнят и няколко хуманитарни проекта в близките до полигона селища.
През 2009 г. българско американското обучение премина на четири ротации. От българска  и американска страна участваха по четири роти. В продължение на десетина дни се провеждаха  стрелби на отделението и взвода, а връх на подготовката бе ротно учение с бойни стрелби. Тренираха се различни ситуации и прийоми, които възникват реално по време на операции. Нашите воини , веднага след завършване на обучението, заминаваха  на мисии в Афганистан и Босна и Херцеговина. Отделно се обучаваха взводове по медицинска подготовка.
Имаше договореност между нашата и американската страна това обучение през тази година да се разшири и дори да се привлекат за участие  държави от Балканския полуостров, участници в иницативата "Партньорство за мир". За другата година това трябва да се осъществи, ако искаме да се вдигне качеството на подготовката на наши миротворци за мисиите извън България.

Има ли офицера професионална мотивация?

ген.Цветан Тотомиров*

Един въпрос, който все по-често възниква в нас – запасните чинове. Възниква, защото най-добре знаем старата истина – „каквито са офицерите, такава е и армията”. Тази народна мъдрост, казана за армията, със същата сила звучи и за другите сфери от обществото. Затова, докато управляващите слоеве със своята подготовка и опит, стоят на висотата на своите длъжности, дотогава и самият народ запазва своята сила и доблест и обратно – упадъка на първите влече след себе си и упадъка на останалите.

Знам,  че сега всеки бивш военен, който има неблагоразумието да се заеме да пише по въпросите на армията се излага на опасност да бъде критикуван, защото и хората, и най-вече политиците смятат, че това са прости неща, не заслужаващи внимание или, че всичко това е вече история. А, ако е генерал – му преписват начин за мислене от миналия век. Може да е и така, но някой трябва да каже истината и не такава, каквато политиците искат да е, а такава каквато е.

Всичко това не е случайност, а процес, анализиран преди много години от военните теоретици и описан по следния начин – „вследствие на дълговременен мирен период се забравят направените от армията заслуги и когато не се очакват военни опасности, тогава все по-често и по-често се обръща внимание на тегобите, с които е свързано поддържането на армията и по този начин се убеждава обществото в безполезността на това учреждение при това използвайки най-различни мними доказателства за това”.

Така се получи и при нас през последните 10-15 години. В публичното пространство непрекъснато се тиражираше мнението, че военна опасност за страната ни няма (освен тероризма и балистичните ракети от Близкия изток) и армията трябва да се реформира и да стане „по-малка, по-мобилна и по-боеготова”. Почти всички правителства извършиха реформата само в частта да стане „по-малка”. Преписването на най-различни епитети към военните включително и „пълната шапка с пари” се оказа мираж в главите на прохождащи политици, но ... си „изигра” своята роля.

След всичко това е крайно необходимо да си зададем въпроса за професионалната мотивация на офицера. Вярно е, че тя е необходима за много длъжности в държавата, но няма друга длъжност, (освен на военния и полицая) от която да се изисква да бъде винаги готов на саможертва в името на Отечеството. А за това се нужни високи морални качества, които на никой не се дават от природата, а се придобиват чрез възпитание и обучение и то не от всички хора.

Основните подбуди за службата на офицерите винаги са били привързаността към военната професия и високото чувство за дълг и отговорност. Стремежът към този идеал трябва да е проникнат от цялото съществуване, за да може да изпълни своето предназначение в цялата си дейност.

Комплектоването на армията с офицери се е извършвало винаги чрез прецизен подбор от най-добрата част на младежта. Във военните училища се залагаха основите на тяхната военна подготовка и възпитание. Опитни преподаватели откриваха техните дарби и характер и ги насочваха за придобиване на необходимите лидерски качества. В нашата военна история интересите на службата винаги са изисквали от офицера да се откаже от лични облаги и материално благосъстояние. Офицера никога не е бил наемник, предлагащ услугите си там, където е по-добре платен. Затова и поведението на офицера никога не се е регулирало от финансови награди или такива наказания.

Привилегиите на офицера в обществото в много страни по света (и някога и сега) се смята като твърде доходен капитал за държавата. Прието е и е така, че колкото повече човек е издигнат духовно в обществото, толкова и чувството му за дълг и отговорност е по-различно, а критериите за оценка по-високи. Само този, който не осъзнава отговорността за своите деяния, само той би си позволил да върши такива неща, причиняващи вреда, както на своите близки, така и на обществото, като цяло.

Всичко това се отнася с още по-голяма сила за офицера. Той винаги е командир и възпитател, готви се за боен водач в критични ситуации. Неговото призвание е да ръководи своето подразделение и да запази влиянието върху него, даже и пред смъртна опасност. За това са нужни качества, които не се създават само с подготовка и възпитание, а и с добрата мотивация на обществото. Такава е неговата обществена мисия, с която трябва да се гордее и да има високо мнение за своето достойнство. Само този офицер, който е свикнал винаги да се счита със собственото „аз”, само той при всякаква ситуация ще се покаже такъв и обратно – този, който се чувствал в незавидно, робско положение, той и в друга ситуация няма да бъде друг. „Робството” отнема достойнството, което е необходимо на офицера, за да може да управлява и да е лидер в трудни ситуации.

Характерно за нашата история е, че правителствата винаги са се ужасявали от разходите на армията. Това чувство още повече се е засилвало, когато членовете на правителства са ставали хора с недостатъчно разбиране на военна дейност или не служили в редовете на армията. Типичен пример за това е искането от ген.Филчев (началник щаб на армията 1910-1914 г.) кредит от 12 милиона лева за доставка на тежка обсадна артилерия. Тези 12 милиона били отказани, поради бюджетни икономии. Когато повторно и настойчиво поискал този кредит и се помъчил да убеди министрите със съответните военни доводи за необходимостта от такава тежка артилерия, получава отговора: „С артилерия и баба може да побеждава”.

Този израз е признак на невежество по военните въпроси от тогавашното правителство и е коствало живота на много войници, останали завинаги по бойните полета. Необходимо е да поясня, че по това време България се е радвала на добро материално състояние със здрави финанси и отлично народно стопанство в сравнение с нашите съседи. Това потвърждава още един път една истина, че често пъти военните ни са били третирани като граждани на друга държава. Сега с преминаването към професионална армия още повече се прекъсва пъпната връзка между народ и армия. Затова уроците от миналото трябва да ни учат и държавата трябва да направи така, че офицерът да изведе обществените над личните си интереси.

А това означава офицера да се откаже от мисълта за правене на състояние, придобиване на различни имотни облаги, постоянното обвързване с определени населени места и т.н., т.е. да се откаже от всичко това, което правят останалите слоеве от обществото. И това трябва да става, когато ценностната система в държавата е тотално променена и на преден план е изведен не моралния, а материалния интерес. В такава действителност трудно може да се прогнозира как може да се осъществи това, без намесата на обществото и търсенето на опита на другите държави, членки на НАТО.

Каква професионална мотивация може да се очаква от офицери, които по време на службата се стремят да скрият своята бедност или постоянно се страхуват от онзи ден, когато ще напуснат армията и как ще преживяват с оскъдните си пенсии, без да търсят допълнително препитание, като портиери, охранители, „оператори” на бариери и т.н.

От друга страна службата изисква от офицера да запази своята юношеска бодрост и работоспособност до пределна възраст. Няма друга професия, която да е свързана с толкова много рискове и с такива прекомерни натоварвания, излагащи на опасност здравето, живота и репутацията на много хора. Всичко това бързо износва офицера и му оставя последствия за цял живот. Често пъти натрупаните здравословни проблеми по време на службата се проявяват след нейното напускане. Затова държавата трябва да създаде необходимите условия за запазване здравето на военнослужещите, както по време на службата, така и до края на живота им.

Похвално е, че в новоприетите поправки в ЗОВС сегашното Народно събрание отдели нужното внимание на този въпрос. Беше приет текст, че „пенсионираните военнослужещи ... и членовете на тяхните семейства ползват лечебните заведения на МО,         при условие и по ред, определен с акт на Министъра на отбраната”, който се очаква да бъде публикуван.

Възникващите напоследък противоречия между властите при назначенията на висшия команден състав в армията в повечето случаи демотивира офицерския корпус. Така хората остават с впечатлението, че много от висшите офицери дължат бързия си растеж много по-малко на своите способности, отколкото на благоволението и пазарлъците на властите. От своя страна всичко това кара някои офицери да се отклоняват от преките си служебни взаимоотношения, за да отделят повече време да докажат своята преданост, а това води към най-лошото – нарушаване на взаимното доверие с колегите си. На кого е нужно всичко това?

Никога не е било допустимо, още повече сега, да се върви по пътя на „зето-шуро-баджанащината”, на партийни „препоръки”, при назначаването на офицерите в армията. Това води единствено до засяване на злоба и омраза към военните началници и управляващите. Покровителството, приятелството и роднинството не трябва да са определящи при назначенията в армията Само справедливото атестиране и честните конкурси могат да дадат възможност и в армията и в другите институции на държавата да се намерят необходимите професионалисти. Само с така подбрани кадри държавата ни ще бъде справедлива майка за всички, ще бъде обичана и в готовност да се мре за нея.

В своята многогодишна служба много офицери (действащи и от запаса) се е налагало да действат и в най-различни ситуации. Да взимат решения и да ги превеждат в изпълнение при не напълно изяснени обстоятелства, притискани от ограниченото време и без да се замислят за възможните последствия. Но, както всички подчертават, че са били вътрешно убедени, че защитават интересите на държавата и са били повече от сигурни, че държавата стои зад тях. Сега често си задавам въпроса, дали сега действащите офицери имат тази увереност и, ако я нямат държавата е длъжна да я създаде.

Наред с чувството за отговорност, което всеки офицер съзнателно трябва да носи в своята душа, има и едно друго отрицателно чувство – страхът от поемане на отговорност. Това сковава слабите духом, те не могат да взимат решения и да действат във важния момент. Такива офицери предпочитат бездействието пред риска, а за оправдание чакат заповед и нареждане от своя началник. Има началници, които уважават такива офицери, които за „всичко ги питат”, без да си дадат сметка, че те не са полезни за армейската структура.

Светът непрекъснато се променя. След всяко голямо събитие, каквото беше премахването на студената война, настъпват нови и нови изменения. Настъпват поврати в отношенията между народите, между съсловията и между хората. Много от старите различия се изглаждат, а други – нови,  се изострят. Понятията за дълг и отговорност често менят своето съдържание.

Но въпреки всичко това, офицерът не може да измени на своето назначение. Той си остава винаги войник и по призвание и по съвест. Той трябва да остане верен на своя обществен дълг и да изпълни своята обществена мисия – да подготви от гражданите на новото време войници, способни при нужда да защитават Родината. А офицерът от новото време се различава от предишния офицер само в понятието за отношението между хората, а не в своята съвест и в чувството за дълг и отговорност. Тези качества са еднакви за офицерите от всички времена. Това трябва да го разберат и политиците. И, ако искат офицера да има професионална мотивация, не трябва да го лишават от човешко достойнство, от самоуважение и самопочитане, не трябва да му напомнят онова неписано житейско правило, че който пълзи не пада.

А за истината. Истината във всичко, рано или късно, и без нашата намеса ще се наложи, защото тя е закона на живота с поуки от историята. Макар и със закъснение и за професионалната мотивация на офицера, тя ще бъде разбрана. Дано не е много късно, защото отричането на стари принципни неща в армията е опасно, ако не стават едновременно със зараждането на новите – произтичащи от старите.

*Авторът е бивш началник ГЩ на Българската армия (1994-97 г.). Известен е в армейските среди с прякора „Железния генерал”.

28.06.2010 г.

Само полковниците и генералите ли ще вземат военна пенсия?!

Спирдон Спирдонов

Пенсионната реформа е на път да изправи на нокти воеаннослужещите. От 1 юли 2011 г. да се въведат по-строги критерии за придобиване право на пенсия на служителите по Закона за отбраната и Въоръжените сили, Закона за МВР, Закона за съдебната власт и другите служители от специалните ведомства, както чрез повишаване на изискуемия общ брой години стаж, така и чрез повишаване на годините изискуем действителен осигурителен стаж, например минимум 30 години осигурителен стаж, от които 20 години на кадрова военна служба. Това е записано в проекта на мерки за гарантиране на дългосрочна финансова стабилност на българската пенсионна система и подобряване адекватността на пенсиите. По сега действащото законодателство военнослужещите придобиват право на пенсия независимо от възрастта си при наличие на 25 години осигурителен стаж, от които две трети в армията. Предложенията са на Консултативния съвет по пенсионната реформа към министъра на труда и социалната политика. Първата кръгла маса за тяхното обсъждане се проведе във Висшето училище за застраховане и финанси. Поддържането на режими, позволяващи ранното пенсиониране, се определя от авторите на проекта като едно от управленските решения с най-силно изразен неблагоприятен ефект върху финансовото състояние на държавата пенсионна система.

Министърът на отбраната Аню Ангелов изрази несъгласие с това намерение. Последната дума обаче ще бъде на правителството и Народното събрание. Ако се стигне до такова решение, може да се окаже, че само полковниците и генералите ще вземат военна пенсия. Това показва елементарната сметка. За войниците изобщо не говорим. Вече стана пределно ясно, че военната професия няма да им дава пенсия. (Последните поправки в Закона за отбраната и Въоръжените сили смъкнаха пределната войнишка възраст от 49 на 45 години.) По промените в тази материя трябва да се мисли много. От години работи определена система, която е обвързана и с пределната възраст за военна служба в зависимост от званието. Погледнато държавнически този въпрос е пряко свързан с привлекателността на военната професия. Всяко орязване на една или друга придобивка води до намаляване желаещите да влязат в бойния строй. Защо да даваме милиони и милиарди за нови самолети и друга техника, ако няма кой да ги управлява? Ето защо тези неща не бива да се решават с лека ръка, след като пряко засягат националната ни сигурност и изпълнение на поетите ангажименти като членове на НАТО и ЕС. Те имат и конкретно финансово изражение. Бюджетът на МО ще бъде извънредно натоварен от желаещи да се пенсионират по сегашния режим, ако се стигне до увеличаване на годините, които дават право за придобиване на пенсия от военнослужещите. Няма и много време за мислене.  Според министъра на труда и социалната политика Тотю Младенов промените трябва да се одобрят от правителството и да влязат в парламента преди лятната ваканция. Той очаква депутатите да ги приемат с гласуването на бюджета на ДОО и на държавния бюджет за 2011 г.

 

Необходимо е гражданите по-често да си дават сметка за своята сигурност

 

Спирдон Спирдонов

 

Това е един от изводите, с който си тръгнах от кръглата маса „Гражданската сигурност – трети стълб на Сектора за сигурност в Република Бъэлгария”. Проявата бе организирана от Центъра на изследване на асиметрични рискове и заплахи за сигурността в Югоизточна Европа и Черноморския регион, Американския университет в България и Югозападния университет „Неофит Рилски”. Тя бе под патронажа на Кристалина Георгиева, член на Европейската комисия. Разбира се, това е само един от изводите ми. Основният е, че за гражданската сигурност огромна роля има държавата. Тя е задължително да бъде формулирана в предложената за обсъждане Стратегия за национална сигурност. Това, както отбеляза в основния си доклад генерал-майор от резерва д-р Стоимен Стоименов, не изключва необходимостта от Канцепция или Стратегия за гражданската сигурност.

 

Защото и в тази област е наложително да изградим национално политика.

 

Дори и да не искаме, това се налага от обстоятелствата. Само през миналата година например е имало над 8 хиляди кризисни събития в общините, като пожари, природни бедствия, аварии, катастрофи, замърсявания, епидемии и др. Статистиката показва, че у нас 1,2 млн. души живеят в бедност. По други данни 360 хил. българи са пробвали наркотични вещества.

 

В своето поздравление еврокомисар Кристалина Георгиева

 

определи защитата на гражданите от бедствия и аварии и обмяната на опит между държавите в тази сфера, като част от основните приоритети на своята работа. Разбира се, важна е и взаимопомощта между отделните страни. Тя припомни, че за преодоляване на последиците от наводненията Полша е получила по тази линия 55 помпи с 20 екипа. До края на годината българският еврокомисар ще предложи създаването на капацитет на ЕС за ликвидиране на последствията от катастрофи и аварии. Кристалина Георгиева не подценява намесата на военните части в тази сфера, както и ролята на организациите на доброволни начала.

Според ректора на Югозападния университет професор Иван Мирчев в основата на една бъдеща концепция за гражданска сигурност трябва да бъде подобряването на системата на управление при ликвидиране ан последстивя от кризи.

 

Най-добрият начин да се справим с безредието е да сме готови за него,

 

смята д-р Дейвид Хюуайлър, президент на Американския университет в България. Той прогнозира, че световната икономическа криза е все още далеч от своя край  и икономическият натиск може да породи граждански борби. Според него безработицата може да доведе до отчаяние, особено когато страните орязват средствата за социално осигуряване, които са предназначени за защита на най-уязвимите. През последната седмица, посочи д-р Дейвид Хюуайлър, говорейки за другите рискове и заплахи, Националната гвардия в САЩ бе впрегната, за да построи бариерна стена, която да предпази Мексиканския залив от огромно изтичане на петрол. Той  подчерта, че да работиш за гражданската сигурност  означава да планираш неочакваното. За ясна нормативна регламентация на системата за гражданска сигурност се обяви и областният управител на Благоевград Валери Смиленов. Това според него ще доведе до ясно разпределяне на отговорностите, което е условие за по-голяма ефективност. В същото време той вижда необходимост от подобряване на взаимодействието на администрацията с научните среди и гражданските сдружения в тази област.

Специално внимание, което едва ли може да бъде оспорено, кръглата маса обърна на сигурността и социалната защита на децата от престъпни посегателства. Причината?

 

От 1 400 000 деца у нас 17 процента живеят в бедност,

 

каза доцент Чинчева от Югозападния университет. Всяко трето е обект или свидетел на домашно насилие. 2200 деца се изоставят всяка година, а около 20 000 не завършват училище. По данни на Инситута по криминалистика и криминология 6 процента от убийствата се извършват от деца. Всеки пети грабеж е дело на непълнолетни извършители. 20 процента от изнасилванията са на деца. Нарастват насилията, извършени от момичета. Най-малкият убиец у нас е на 9 години. Той е лишил от живот по особено жесток начин 11-годишно дете.

 

Повече от 2 млрд. души на земното кълбо живеят под постоянна заплаха от земетресение,

 

каза професор Цанко Цанков от Югозападния университет. Той бе категориочен, че нито за миг не бива както отделния гражданин, така и държавата, да подценяват този факт, включително и в България. Един от сериозните рискове е некачественото строителство. Няма стара българска крепост, унищожена от земетресение, бе неговият пример, като аргумент, че българите са били добри строители. Преди да дойдат на Балканите прабългарите са живели 4 хиляди години в силна земетръсна зона и са били наясно какво и как да изграждат. Днес в много учреждения дори и аварийните изходи са затворени по различни причини, което е опасно, предупреди професор Цанков. Липсва факторът време, когато трябва да реагираме при земетресение, подчерта той.

Няколко висши учебни заведения у нас вече дават бакалавърска и магистърска степен, включително и в сферата на гражданската сигурност. Очевидно е, че без знания и опит нещата са обречени, а самото управление на процеса е пагубно. В този смисъл приносът на кръглата маса, която е в изпълнение на специфичната програма „Сътрудничество” в Седмата рамкова програма на ЕС, е от съществено значение. Тя стимулира пробуждането на гражданското общество и подпомага научната общност и държавните институции с политики и конкретни действия за изграждане на системата за гражданска сигурност.

19.06.2010 г.

 

 

Изказване

на председателя на ЦС на СОСЗР генерал-лейтенант от резерва Стоян Топалов на кръглата маса, организирана от Центъра за изследване на асиметричните рискове и заплахи за сигурността на Югоизточна Европа и Черноморския регион,  на тема „Гражданската сигурност – третият стълб на Сектора за сигурност на РБ” – 18 юни 2010 г., Благоевград

 

Уважаеми дами и господа,

 

С голямо удовлетворение приех поканата да участвам в тази кръгла маса. Преди всичко и най-вече заради актуалността на темата! Гражданската сигурност е въпрос, по който отдавна под една или друга форма работи и нашият Съюз на офицерите и сержантите от запаса и резерва. Нещо повече – ние обединяваме специалисти, които доскоро за били на различни нива в институциите на националната ни сигурност: Въоръжени сили, МВР, служби за сигурност и други. Като неправителствена организация, благодарение на характеристиките на своя състав, съюзът ни е естествената връзка между националната и гражданската сигурност.

Актуалността на темата е безспорна. По този въпрос ще се спра само на два момента. На всички ни е добре известно, че “гражданската сигурност” е приоритет в политиката за сигурност на ЕС и на съвременния свят. Тя е един от критериите за утвърждаване на демократичните ценности в областта на сигурността. Наличието й гарантира недопускане и преодоляване на последствията от бедствия, аварии и катастрофи; охраната на жизнено важни обекти в икономиката, инфрастуктурата и информационните мрежи; подпомагането и  поддържането на обществения ред и собствеността на гражданите и държавата.

Вторият момент, свързан с актуалността на темата, произтича от наскоро публикувания в сайта на правителството проект на Стратегия за национална сигурност. Аз дори съм склонен да мисля, че днешната кръгла маса може да бъде част от общественото обсъждане на този проект, който се надявам скоро да бъде приет и от Народното събрание. Ще цитирам само едно изречение от стратегията: „Системата за национална сигурност се изгражда за постигане на синергичен ефект от усилията на държавните институции, местната власт, стопанските субекти, гражданите и техните организации за гарантиране принципите на демокрацията и устойчивото икономическо развитие и просперитета на страната.” В този смисъл едва ли е необходимо да делим националната сигурност от гражданската. Грешно ще бъде, ако самият неправителствен сектор, където е и нашият съюз, насочи усилията си единствено към гражданската сигурност. Подкрепа на тази позиция намирам и при внимателното прочитане на споменатия проект на Стратегия за национална сигурност. Друг е въпросът, че третият стълб на сектора за сигурност – гражданската, се нуждае както от подобни обсъждания, така и от нормативно уреждане, където да видят своите права и задължения и неправителствените организации. Ръководството на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва и неговите експерти са готови да се включат в разработването на определена визия за гарантиране на гражданската сигурност и на последващите я нормативни документи.

Ние споделяме виждането, че изграждането на ефективна система за гражданска сигурност дава възможност за поддържането на добре балансирани гражданско-военни отношения и ясно разпределяне на отговорностите при различните типове кризи. Вярно е също, че намирането на разумните граници на гражданската сигурност е задължително  условие за постигането на добър баланс между сигурност и свобода, без едната да е за сметка на другата. Тук неправителственият сектор също може да изиграе голяма роля.

В съюза имаме подробно проучване на опита на други страни по включване на населението в доброволни военизирани формирования. Бих посочил като пример Националната гвардия в САЩ или Териториалната армия във Великобритания. Тук нещата обаче са много специфични и не е удачно да се копират едно към едно. Процесите би трябвало да вървят паралелно, но не независимо един от друг. Да не забравяме, че в момента у нас се провежда Преглед на структурата на Въоръжените сили. Очакваме неговите резултати през септември, когато по думите на министъра на отбраната Аню Ангелов, ще бъде готова и предоставена на Народното събрание Бяла книга за отбраната и Въоръжените сили. Там ще се формулират мисии, задачи и численост на въоръжените сили. Малко след това ще бъде приет План за развитието на въоръжените сили, на чиято основа ще настъпи трансформирация и най-вероятно редукция на бойните ни поделения. Ние като неправителствена организация имаме своята позиция по този процес. Още по-активно обаче желаем да се включим в разработването и обсъждането на един бъдещ Закон за резерва. Именно той трябва да даде ясна представа за включването на гражданите по необходимост не само за изпълнение на чисто военни задачи, но и за ликвидиране на последствия от катастрофи, бедствия и аварии. Има още една възможност, която не е за подценяване. Нашият съюз е член на Международната конфедерация на офицерите от резерва на НАТО – СИОР. Там има достатъчно опит и по темата, която обсъжда кръглата маса. Той може да се използва.

В заключение искам още веднъж да благодаря на организаторите за поканата и да изразя убеждението си, че при едно добро взаимодействие с държавата, неправителственият сектор може да бъде генератор не само на идеи, но и на експертни решения, които да бъдат в полза на гражданската сигурност.

  

 

Представителите на различните поколения във ВВС са убедени в необходимостта от модернизация на бойната ни авиация.  Правителството: Армията се нуждае от многоцелеви боен самолет

Спирдон Спирдонов

При нас­то­я­щи­те ро­ли и за­да­чи, как­то и съ­юз­ни ан­га­жи­мен­ти на ВВС, жиз­не­но­важ­ни за во­ен­но­въз­душ­ни­те ни спо­соб­нос­ти са при­до­би­ва­не­то на мно­го­це­ле­ви бо­ен са­мо­лет и след­га­ран­ци­он­на­та под­дръж­ка на са­мо­ле­ти­те МиГ-29, про­дъл­жа­ва­не­то на из­пъл­не­ни­е­то на до­го­во­ри­те за са­мо­ле­ти­те ``Пи­ла­тус`` и ``Спар­тан`` и вер­то­ле­ти­те ``Ку­гар``, вклю­чи­тел­но до­о­бо­руд­ва­не­то им, въз­с­та­но­вя­ва­не­то на вер­то­ле­ти­те Ми-24, са­мо­ле­ти­те L-39, как­то и из­г­раж­да­не­то на цен­тър за уп­рав­ле­ние, оси­гу­ря­ващ в съ­от­вет­с­т­вие с по­е­ти­те на­ци­о­нал­ни ан­га­жи­мен­ти, ин­тег­ри­ра­не­то ни в сис­те­ма­та за уп­рав­ле­ние на ВВС на НА­ТО. То­ва е за­пи­са­но в Док­ла­да на пра­ви­тел­с­т­во­то за със­то­я­ни­е­то на от­б­ра­на­та и Въ­о­ръ­же­ни­те си­ли през 2009 г, кой­то бе приет от Народното събрание.

То­зи из­вод е нап­ра­вен след ед­на дос­та за­дъл­бо­че­на пре­цен­ка на из­пъл­не­ни­е­то на пла­ни­ра­ни­те за ми­на­ла­та го­ди­на Це­ли на въ­о­ръ­же­ни­те си­ли във ВВС. За как­во ста­ва ду­ма?
ВВС пре­дос­та­вят двой­ка из­т­ре­би­те­ли, ко­и­то са в неп­ре­къс­на­та го­тов­ност за дейс­т­вие, за учас­тие в ин­тег­ри­ра­на­та сис­те­ма за ПВО на НА­ТО и за ох­ра­на на въз­душ­но­то ни прос­т­ран­с­т­во в мир­но вре­ме (Air Policing). Въп­ре­ки при­вид­но мал­кия й ма­щаб, се под­чер­та­ва в док­ла­да, та­зи за­да­ча се оказ­ва

най-го­ля­мо­то пре­диз­ви­ка­тел­с­т­во за ВВС - бой­но де­жур­с­т­во

при ко­е­то в мир­но вре­ме част от си­ли­те и сред­с­т­ва­та на ВВС са при­да­де­ни на Съ­юз­но­то ко­ман­д­ва­не по опе­ра­ци­и­те на НА­ТО. По-на­та­тък се по­соч­ва ос­нов­на­та ха­рак­те­рис­ти­ка, ко­я­то пра­ви та­зи за­да­ча раз­лич­на от всич­ки ос­та­на­ли. Ни­то един от не­об­хо­ди­ми­те за ней­но­то из­пъл­не­ние раз­хо­ди не мо­же да бъ­де ану­ли­ран не­за­ви­си­мо от флук­ту­а­ци­и­те в бю­дже­та за от­б­ра­на. То­ва е на­ло­жи­ло пре­дел­но на­то­вар­ва­не на си­ли­те и сред­с­т­ва­та на ВВС през го­ди­на­та за пос­ти­га­не на не­об­хо­ди­мо­то ра­ди­о­ло­ка­ци­он­но пок­ри­тие, ефек­тив­на сис­те­ма за ко­ман­д­ва­не и уп­рав­ле­ние, оси­гу­ря­ва­ща уп­рав­ле­ни­е­то на де­жур­ни­те из­т­ре­би­те­ли, под­хо­дя­ща ко­му­ни­ка­ци­он­на и ин­фор­ма­ци­он­на сис­те­ма за ав­то­ма­ти­зи­ран об­мен на за­щи­те­на ин­фор­ма­ция с пун­к­то­ве за ко­ман­д­ва­не и уп­рав­ле­ние на НА­ТО, под­дър­жа­не в го­тов­ност на дос­та­тъ­чен брой из­т­ре­би­те­ли и под­дър­жа­не на под­хо­дя­ща сис­те­ма от за­пас­ни ле­ти­ща. След­ва оцен­ка­та в док­ла­да: ``Въп­ре­ки по­ло­же­ни­те мак­си­мал­ни уси­лия не­за­ви­си­мо от ка­те­го­рич­ни­те изис­к­ва­ния към из­пъл­не­ни­е­то на та­зи за­да­ча, ВВС ус­пя да оси­гу­ри на­пъл­но са­мо в ко­ли­чес­т­ве­но от­но­ше­ние не­об­хо­ди­ми­те ле­та­тел­ни и на­зем­ни еки­па­жи и тех­ни­ка, но ле­та­тел­на­та под­го­тов­ка на лет­ци­те е да­леч под стан­дар­ти­те на НА­ТО.``
По­со­че­ни са

стан­дар­ти­те и ре­ал­но­то със­то­я­ние

в бъл­гар­с­ка­та во­ен­на ави­а­ция: от изис­к­ва­ни 180 ле­та­тел­ни ча­са на пи­лот на го­ди­на, един­с­т­ве­но еки­па­жи­те, пред­ви­де­ни за та­зи за­да­ча, имат по око­ло 40, а ос­та­на­ли­ят ле­та­те­лен със­тав е на прак­ти­ка бли­зо до ``прек­ва­ли­фи­ци­ра­не в пе­хо­та``. Та­ка ВВС са из­п­ра­ве­ни пред ре­ал­на­та пер­с­пек­ти­ва мно­го ско­ро да не бъ­дат спо­соб­ни да се спра­вят до­ри с та­зи мир­нов­ре­мен­на за­да­ча.
Що се от­на­ся до тех­ни­ка­та, док­ла­дът при­пом­ня, че през ми­на­ла­та го­ди­на бе фи­на­ли­зи­ран про­ек­тът за въз­с­та­но­вя­ва­не ле­та­тел­на­та год­ност на МиГ-29. В съ­що­то вре­ме оба­че не са склю­че­ни до­го­во­ри за оси­гу­ря­ва­не на не­об­хо­ди­ма­та след­га­ран­ци­он­на под­дръж­ка на са­мо­ле­ти­те, за не­от­лож­ни дос­тав­ки на най-важ­ни­те кон­су­ма­ти­ви и ре­зер­в­ни час­ти, тех­ни­чес­ка под­дръж­ка на ави­а­ци­он­ни­те ма­ши­ни и або­на­мен­т­на под­дръж­ка на ра­ди­о­ло­ка­ци­он­ни­те стан­ции и ко­му­ни­ка­ци­он­но-ин­фор­ма­ци­он­но­то и на­ви­га­ци­он­ноо обо­руд­ва­не. Всич­ки то­ва е от бе­зус­лов­на важ­ност за из­пъл­не­ни­е­то на за­да­ча­та Air Policing.
В док­ла­да си пра­ви­тел­с­т­во­то оп­ре­де­ля ка­то

кри­ти­чен фак­тор под­дър­жа­не­то на ле­та­тел­на­та под­го­тов­ка на еки­па­жи­те

ко­я­то ес­тес­т­ве­но ста­ва за смет­ка на ек­с­п­ло­а­та­ци­он­ния ре­сурс на са­мо­ле­ти­те. Дава се при­ме­рът, че нат­ре­ни­ра­ност­та по стан­дар­ти­те на НА­ТО на три­ма пи­ло­ти, сред­но не­об­хо­ди­ми за един мно­го­це­ле­ви бо­ен са­мо­лет, са­мо за ед­на го­ди­на изис­к­ва су­мар­но 540 ча­са, ко­е­то е мал­ко по­ве­че от вре­ме­то на ек­с­п­ло­а­та­ция на дви­га­те­ля на МиГ-21 пре­ди из­ли­за­не­то му за ос­но­вен ре­монт.
През 2009 г. бя­ха дос­та­ве­ни още два вер­то­ле­та ``Ку­гар``, ка­то по­ра­ди фи­нан­со­ви­те рес­т­рик­ции дос­тав­ка­та на пла­ни­ра­ния тре­ти бе от­ло­же­на. Как­во е ре­ал­но­то със­то­я­ние спо­ред док­ла­да на пра­ви­тел­с­т­во­то?

11-те вер­то­ле­та ``Ку­гар`` не са обо­руд­ва­ни по стан­дар­ти­те за за­щи­та от огъ­ня на про­тив­ни­ка

То­ва ги пра­ви не­е­фек­тив­ни по от­но­ше­ние на за­да­чи­те, за ко­и­то са пред­наз­на­че­ни, и на­ла­га не­об­хо­ди­мост­та до­пъл­ни­тел­но­то за­ку­пу­ва­не на обо­руд­ва­не. Пред­ви­де­ни­те за учас­тие в ми­сии и опе­ра­ции на али­ан­са мо­дул­ни фор­ми­ро­ва­ния от ВВС са оце­не­ни ка­то ``Бо­е­го­тов, с ог­ра­ни­че­ни спо­соб­нос­ти по из­пъл­не­ни­е­то на въз­ло­же­на­та ми­сия``, имен­но по­ра­ди кри­тич­ни не­дос­та­тъ­ци в тех­ни­чес­ки­те им ха­рак­те­рис­ти­ки - нис­ка сте­пен на за­щи­та от про­тив­ни­ко­во по­ра­зя­ва­не, как­то и не­съв­мес­ти­мост в ко­му­ни­ка­ци­он­но­то обо­руд­ва­не за за­щи­та­та на ин­фор­ма­ци­я­та: лип­са на спо­соб­ност за крип­ти­ра­не на ра­ди­ов­ръз­ка­та, за пре­нос на дан­ни и за опоз­на­ва­не ``свой-чужд``. На се­гаш­ния етап оцен­ка­та е, че те­зи мо­дул­ни фор­ми­ро­ва­ния мо­гат да дейс­т­ват един­с­т­ве­но в мир­нов­ре­мен­ни ус­ло­вия или в кри­за от не­во­е­нен ха­рак­тер с ни­сък ин­тен­зи­тет на опас­ност, ка­то се за­паз­ва зна­чи­тел­ни­ят риск как­то за еки­па­жи­те, та­ка и за из­пъл­не­ни­е­то на ми­си­и­те­, се от­бе­ляз­ва в док­ла­да, проб­ле­мът да бъ­де ре­шен пос­ред­с­т­вом при­о­ри­ти­зи­ра­не на раз­хо­ди­те не мо­жа да до­ве­де до при­ем­ли­во ре­ше­ние и в край­на смет­ка до­ри най-бо­е­го­то­ви­те еки­па­жи, т.е. но­се­щи­те ре­ал­но бой­но де­жур­с­т­во, са със сте­пен на нат­ре­ни­ра­ност да­леч под стан­дар­ти­те на НА­ТО, а за ос­та­на­ли­те се под­дър­жа ми­ни­мал­но изис­к­ва­на­та от глед­на точ­ка на ле­та­тел­на­та бе­зо­пас­ност нат­ре­ни­ра­ност, ка­то до­ри се раз­г­леж­да въз­мож­ност­та да се про­ме­нят кри­те­ри­и­те за до­пъл­ни­тел­но сни­жа­ва­не на до­пус­ти­мия бе­зо­па­сен до­лен праг на нат­ре­ни­ра­ност.

Не по-мал­ко тре­вож­но е и по­ло­же­ни­е­то с тех­ни­ка­та

Пред­ви­де­ни­ят от про­из­во­ди­те­ля срок, е за­пи­са­но в док­ла­да, на нор­мал­на ек­с­п­ло­а­та­ция, в кой­то про­дук­тът га­ран­ти­ра­но при­те­жа­ва изис­к­ва­ни­те ха­рак­те­рис­ти­ки, па­ра­мет­ри и свойс­т­ва, се под­ла­га на мно­гок­рат­но удъл­жа­ва­не. То­ва се пра­ви или чрез ре­монт от фир­ма­та про­из­во­ди­тел, или чрез за­ку­пу­ва­не на спе­ци­а­лен бю­ле­тин, с кой­то фир­ма­та удъл­жа­ва ек­с­п­ло­а­та­ци­он­ни­те сро­ко­ве на от­дел­ни въз­ли и аг­ре­га­ти, или по най-ев­ти­ния на­чин - с на­ша сер­ти­фи­ка­ци­он­на ко­ми­сия и на наш риск. Из­во­дът е, че по­ра­ди мно­гок­рат­но­то при­ла­га­не на то­зи под­ход ве­че всич­ки въз­мож­нос­ти за по-на­та­тъш­но удъл­жа­ва­не на сро­ко­ве­те на ек­с­п­ло­а­та­ция за го­ля­ма част от ави­а­ци­он­на­та тех­ни­ка са из­чер­па­ни.

11.06.2010 г. Първият "Кугар" каца в авиобаза "Крумово". Последният все още не е дошъл. За него също ще се плаща от актуализирания бюджет.
В момента разглеждате олекотената мобилна версия на уебсайта. Към пълната версия.
Уебсайт в Alle.bg